03_1871/24.06.2010 г.
ЗДДФЛчл.8
ЗДДФЛчл.12., ал.1
КСО
чл.4, ал.1, т.7
КСО
чл.6, ал.3
Относно: данъчни и осигурителни задължения на дружество във връзка с назначен управител по договор за управление и контрол, който не получава възнаграждение
Според изложеното в запитването, в „ХХХХ” ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е немско дружество, има сключени договори за управление с двама управители – Е. М. и Д. Б. Д. Б. е чуждестранно физическо лице /немски гражданин/. В договора за управление с немския гражданин не е договорено възнаграждение за изпълняване на управленските му функции. На практика дружеството се управлява от Е. М. Немският управител живее постоянно в Германия и има постоянна месторабота в тази държава, като не посещава България по повод на управленските си функции. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Има ли и какви данъчни задължения дружеството по повод назначения управител-немски гражданин?
2. Има ли и какви осигурителни задължения дружеството по повод назначения управител-немски гражданин?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.19/2010 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ бр.95 от 1.12.2009г.) изразяваме следното становище:
Независимо, че в данъчен закон липсва определение на понятието „доход” в разпоредбата на чл.8 от ЗДДФЛ изчерпателно са изброени източниците на доходи в Република България.
По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Следователно облагаеми с данък върху доходите са придобитите/получените доходи. Тъй като в запитването изрично посочвате, че Д. Б. няма договорено възнаграждение по договора за управление, т.е. няма придобит доход от този източник в страната, то тогава дружеството няма задължение за удържане и внасяне на данък по отношение на това лице за този вид доход.
Във връзка с приложение на осигурителното законодателство следва да се отбележи, че с оглед на това, че управлението на дружеството срещу възнаграждение е възложено по договор за управление и контрол, е приложим редът за осигуряване на лицето по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
В тази връзка следва да се има предвид, че ако в сключения договор за управление на дружеството е определено възнаграждение на управителя, за същия на основание чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими осигурителни вноски върху изплатените, начислените, но неизплатени и в сила от 01.01.2010 г. и върху неначислените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основната икономическа дейност на фирмата за първа квалификационна група професии от Приложение № 1 към чл. 8 от ЗБДОО за съответната календарна година.
Неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО за лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени. Ако възнаграждения не са договорени или определени по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 от КСО не възниква за тези лица. С цел пълнота на изложението следва да се посочи, че освен в сключения договор за управление на дружеството, възнаграждението на управителите може да е определено и с учредителния договор, с решение на общото събрание, както и да бъде записано в устава на дружеството.
Следователно, предвид гореизложеното за дружеството не възниква задължение за осигуряване на лицето Д. Б. в случай, че няма договорено и определено по съответния ред възнаграждение.
‘