2_92/ 22.01.2013 г.
КСО – чл.10, ал.1 и 2
чл.6, ал.3
ЗЗО -чл.40, ал.1, т.1
ОТНОСНО: осигуряване за периодите на безпричинно отсъствие от работа /самоотлъчка/
След изтичане на отпуск за временна неработоспособност, работник не се е явил на работа, без да даде обяснения за това. За периода на отсъствието от работа е издадена заповед за „самоотлъчка”.Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да бъдат внасяни социални и здравни осигуровки за периода на „самоотлъчка” без да е прекратено трудовото правоотношение и ако да,в какъв размер ?
2.Следва ли за периода в който лицето е в „самоотлъчка”, да му бъдат изплащани трудови възнаграждения ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Понятието „самоотлъчка” е наложил се в практиката термин за неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на работа, през определен период от работното му време.
Според чл.242 от Кодекса на труда /КТ/положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Трудовото възнаграждение представлява насрещната престация от работодателя срещу предоставяне на работна сила. Работодателят е длъжен в установените срокове съгласно чл.128 от КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
От горното следва, че в хипотезата при която работник или служител не е осъществявал трудова дейност и/или не е бил в платен отпуск, не е предвидено изплащане натрудово възнаграждение.
Полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО) и като основен принцип е изведено в чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) -„осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й”. От 01.01.2011 г. според новата ал.2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена, такива са и случаите на безпричинно отсъствие от работа поради „самоотлъчка”.
Съгласно чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, поради което за периода на „самоотлъчка”, след като не се определя трудово възнаграждение, не се дължат и осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
При подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец № 1) за работник или служител, който не е отработил всички работни дни в месеца поради «самоотлъчка», предвид на това, че осигурителният стаж се прекъсва, задължително се правят записвания в т. 15 «Ден, в който осигуряването е прекратено» / Декларация обр.№ 1 – 2012г./.Дните в самоотлъчка, които са дни без осигурителен стаж, не следва да се включват в съответните позиции на т. 16 «Дни в осигуряване-общо».
След като работника или служителя не се е явил на работа, той не подлежи и на здравно осигуряване чрез работодателя, тъй като дните на „самоотлъчка” не са отработени дни или дни на платен или неплатен отпуск, разрешен от работодателя.
‘