3_1119/12.03.2009г.
ЗДДС, чл.113
ЗДДС, чл.116
Относно: основание за анулиране на фактури по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
Според изложеното в запитването през месеците септември, октомври и ноември 2008г. дружество”Х” е извършило услуги „Почистване и поддържане чистотата на улици, тротоари, стълбища и др.терени”на Община А, за което има издадени редовни фактури на основание подписани първични документи от инвеститора за приемане на извършената работа. Фактурите са осчетоводени за периода, за който се отнасят и са включени в дневниците за продажби, като съответно оригиналите са изпратени на общината. До настоящия момент фактурите не са платени и общинската администрацияпредупреждава, че за да се платят фактурираните услуги следва да се анулират вече издадените такива и да се издадат нови от 2009г. Дружеството е извършило и отчело разходи за заплати, начисления и горива за извършване на тези услуги, приключило е финансовата 2008г. и е предало отчетите си в НАП. Поставя се въпроса има ли основание Община А да изисква анулирането на фактурите, които са вярно съставени?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.106 от 12 декември 2008 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ изразяваме следното становище:
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Императивната разпоредба на чл.113, ал.4 от ЗДДС въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
В разпоредбата начл.25, ал.1 от ЗДДС е указано, чеданъчно събитие по смисъла на същия закон е доставката на услуги, извършена от данъчно задължено лице, като събитието възниква на датата, на която услугата е извършена съгласно ал.2 от същата правна норма. На основание чл.12 от ППЗДДС, с изключение на случаите по чл.25, ал.3 и 4 от закона, услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В т.5.1., б. „в” от приложимия СС 18 „Приходи” е предвидено приходът да се признава, когато направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени.
При доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6, ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата , на която плащането е станало дължимо съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС.
Според изложеното в запитването дружеството е извършило услугите и е отчело разходи, т.е. налице е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от закона. На основание подписани документи за приемане на извършената работа са издадени фактури за тези услуги.
По съдържание фактурата задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл. 99, чл. 100, ал. 2 и чл. 152 от закона, трябва да отговарят и на изискванията на чл. 78 от ППЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗДДС поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават, като погрешно съставените или поправените документи се анулират и се издават нови.
В разпоредбата на чл.116, ал.2 и ал.3 от ЗДДС са предвидени следните хипотези, при наличието на които даден документ се счита за погрешно съставен:
– погрешно съставени документи са и издадените фактурите и известията към тях, в които не е начислен данък, въпреки, че е следвало да бъде начислен;
– погрешно съставени документиса и фактурите и известията към тях, в които е начислен данък, въпреки, че не е следвало да бъде начислен.
Видно от горецитираните разпоредби неизпълнението на задължението заплащане от получател по доставка не е основание за анулирането на данъчни документи, когато същите са издадени във връзка с възникнало данъчно събитие. Това означава, че ако издадените фактурите за оказаните услуги от дружеството отговарят на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС, то липсата наплащане по тях не е основание за анулирането им.
‘