3_1117/04.03.2008 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
НООСЛБГРЧ, чл.1, ал. 2
Относно: определяне окончателния размер на осигурителните вноски на едноличен търговец, който е назначил прокурист
В запитването се съобщава, че през месец януари и февруари 2007 г. еднолична фирма е извършвала патентна дейност, за което са подадени декларации за определяне размера на окончателния патентен данък за 2007 г. и за прекратяване на патентната дейност, считано от 01.03.2007 г. Внесен е дължимият данък по ЗДДФЛ. На 09.03.2007 г. е продаден павилиона, чрез който е упражнявана патентната дейност и е отчетена печалба от сделката.През 2007 г. фирмата не е извършвала друга дейност. Същата е управлявана от назначен прокурист, който от 06.02.2007 г. ползва отпуск поради болест, бременност и раждане. Прокурата не е прекратена. В периода след 06.02.2007 г. едноличният търговец полага личен труд по управление на фирмата си, въпреки че работи по трудов договор при друг работодател. Във връзка с гореизложеното се поставя въпроса следва ли едноличният търговец да прави годишно изравняване на осигурителните си вноски за 2007 г. и ако следва, по какъв начин да стане изчисляването им, при положение, че печалбата за 2007 г. възлиза на 1075,38 лв.?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.113/2007 г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до нейното прекратяване. Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци подлежат на задължително осигуряване по реда на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 (в т.ч. едноличните търговци) декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възстановяването и прекратяването на трудовата им дейност с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, която се подава в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.
Извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на основание за осигуряване на самоосигуряващите се лица. Поради това за едноличен търговец, който е прекъснал или преустановил дейност, отпада и задължението да се осигурява по реда начл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Но ако предприятието му не е прекратило дейност и продължава да работи, търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
?да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
?да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ за спиране на дейност в ТД на НАП;
?да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Съгласно чл. 21 от ТЗ прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор, сключен в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и вписване в търговския регистър.
Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът – управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок.
В този случай е важен моментът на началото на осигуряването и този на прекратяване на осигуряването, които са различни от моментите, в които лицето придобива или загубва качеството си на прокурист. За дата на начало на осигуряването и дата на прекратяване на осигуряването на прокуриста се приемат датите на сключване и прекратяване на договора по трудовоправното отношение между едноличния търговец и прокуриста, който може да бъде трудов или договор за управление.
От гореизложеното следва, че ако едноличният търговец не упражнява трудова дейност в предприятието си и е прехвърлил управлението на прокурист, той не следва да внася осигурителни вноски.
В конкретния случай от запитването не става ясно дали като самоосигуряващо се лице едноличният търговец е изпълнил задължението си да подаде декларация за възобновяване и прекъсване на дейността си по управление на фирмата. Самият факт на полагане на личен труд по управление на фирмата е достатъчно основание за внасяне от негова страна както на авансови, така и на изравнителни годишни осигурителни вноски.
Доходът, върху който се дължат авансово осигурителни вноски за времето наупражняване на дейността, следва да се изчисли пропорционално на отработените дни от дохода, върху който едноличният търговец е пожелал давнася авансовите вноски като самоосигуряващо се лице, но върху не по-малко от 220 лв. месечно. Същият се посочва в колона 4 на Таблици 1 и 2на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. Авансовите осигурителни вноски следва да се внесат чрез БУЛСТАТА на фирмата по код на вид плащане 550402 за ДОО и 560402 за здравно осигуряване. В платежния документ задължително следва да се посочи единен граждански номер на самоосигуряващото се лице (чл. 2, ал. 2 от НООСЛБГРЧ). Осигурителният доход от трудова дейност като едноличен търговец следва да се изчисли от общия годишен доход на собственика на фирмата пропорционално на дните, през които е упражнявана дейността от него и се записва в колона 5.4 на горепосочените таблици. Окончателната осигурителна вноска следва да се определи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход от трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внесени авансовите осигурителни вноски. Същата следва да се внесе по ЕГН и код на вид плащане 550406 за ДОО и 560401 за здравно осигуряване най-късно до 30 април на настоящата година.
‘