. И
3_1793/22.11.2019 г.
ЗДДС, чл. 40, т. 1
ОТНОСНО: освободени доставки съгласно разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, Фондация „А“ е лицензиран от Агенция за социално подпомагане доставчик на социална услуга „Домашен социален патронаж“ с номер на удостоверение …… от ……2017 г. Съгласно нормативната уредба и в частност Правилника за социално обслужване на лица и семейства, както и в методиките на услугата, основен елемент е доставка на приготвена храна. Фондацията, като частен доставчик, формира и събира такса за предоставената услуга. Допълнително бе уточнено, че приготвената храна се предоставя на най-нуждаещите се лица по домовете им и на определени пунктове, като таксата се формира от стойността на хранителните продукти и разходите за приготвянето ?.
Във връзка с горното е поставен въпроса оборотът, формиран от събраните такси за предоставяната услуга попада ли в обхвата на глава четвърта, чл. 40, т. 1 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 5 от 15 януари 2019 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в Глава четвърта от ЗДДС, чл. 38 – 50. Правилата за освобождаване от облагане са предмет на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, според който с ДДС се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчно задължено лице.
В разпоредбата на чл. 40, т. 1 и 2 от ЗДДС (Глава четвърта от ЗДДС) е предвидено, че освободена доставка е извършването на социални услуги по Закона за социално подпомагане (ЗСП) и доставката на социални помощи по реда на същия закон.
Нормата кореспондира с тази на чл. 132, параграф 1, буква „ж” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно която държавите членки освобождават доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги, доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава-членка. Следва също да се посочи, че според постоянната практика на СЕС предвидените освобождавания следва да се тълкуват стриктно, тъй като конституират изключения от основния принцип, че с ДДС се облагат всички доставки на услуги, извършени срещу заплащане от данъчно задължени лица. Все пак, както посочва Съдът (решение по Дело С-498/03, т.29), тълкуването на условията, използвани в разпоредбата за освобождаването трябва да е последователно спрямо целите, преследвани от тези освобождавания и да се съобразява с изискванията на принципа за фискална неутралност, присъщ на общата система на ДДС. Относно целите, в следващите точки на същото решение се пояснява, че като третират определени доставки на услуги, насочени към общия интерес в социалния сектор по-благоприятно за целите на ДДС, освобождаването цели намаляване стойността на тези услуги и поради това те да станат по-достъпни за хората, които може да се ползват от тях. Съдът сочи като релевантно към изпълнение на условията за освобождаването изпълнението на две изисквания: първо, доставките да са свързани или със социалните грижи, или социалното осигуряване, или със защитата на децата и младежите и второ, тези доставки да се извършват от публичноправни субекти или други организации, признати от съответните държави членки основно като благотворителни. В своето решение по отношение второто изискване Съдът постановява, че изразът „организации, признати за благотворителни от съответната държава членка” не изключва частни дружества със стопанска цел.
Видно от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗСП /отм. ДВ 24/2019 г., в сила от 01.01.2020 г./ понятието „социални услуги“ се дефинира като дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции.
В нормата на чл. 36, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) изчерпателно са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността.
Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 1, б. „г“ и т. 20 на § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ППЗСП домашен социален патронаж е комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, свързани с доставка на храна; поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, обитавани от потребителя; съдействие за снабдяване с необходимите технически помощни средства и съоръжения; битови услуги и др. По силата на т. 11 на чл. 36, ал. 2 и т. 28 на § 1 от ДР на ППЗСП обществените трапезарии също са форма на социална услуга, насочена към задоволяване на потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от ЗСП социални услуги се извършват от български физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, като същите могат да предоставят социални услуги само след вписване в регистър към Агенцията за социално подпомагане (чл. 18, ал. 2 от ЗСП).
Видно от изложеното в запитването, Фондация „А“ е вписана в регистъра към Агенцията за социално подпомагане по чл. 18, ал. 2 от ЗСП за предоставяне на социална услуга „домашен социален патронаж“, считано от ……2017г., а не за предоставяне на социална услуга „обществени трапезарии“. В тази връзка предоставяната от фондацията социална услуга „домашен социален патронаж“ следва да бъде третирана като освободена доставка съгласно разпоредбата на чл. 40, т. 1 от ЗДДС (съответно член 132, параграф 1, буква „ж“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност).
Следва да се отбележи, че ако фондацията предоставя социална услуга „обществени трапезарии“ е налице също освободена доставка по смисъла на чл. 40, т. 1 от ЗДДС. Независимо от липсата на вписване на същата за предоставяне на този вид социална услуга в регистъра по чл. 18, ал. 2 от ЗСП към Агенцията за социално подпомагане, безспорно предоставената услуга „обществени трапезарии“ има характер на социална услуга.
Предвид изложеното за доставяните от фондацията социални услуги към получатели – най- нуждаещи се лица (освободени доставки), не възниква задължение за начисляване на ДДС, както и данъчните основи на извършените освободени доставки, не формират облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС.