Организиране на състезания в страни от ЕС, САЩ и Азия, проучване на спортни бази изплащане на възнаграждения на чуждестранни физически лица за участия в състезания, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) .

Изх. №53-04-280/31.05.2018 г.

ЗКПО – чл. 3, ал. 2;
ЗКПО – чл. 12, ал. 5, във вр. §1, т. 9 от ДР;
ЗКПО – чл. 195;
ЗКПО – чл. 200;
ЗДДФЛ – чл. 3;
ЗДДФЛ – чл. 8, ал. 5;
ЗДДФЛ – чл. 37, ал. 1, т. 8;
ЗДДФЛ – чл. 46, ал. 1;
ЗДДФЛ – чл. 65 – 68;
ЗДДФЛ – чл. 55, ал. 1; чл. 56; чл. 57; чл. 73
ДОПК – чл. 142, ал. 5

ОТНОСНО: Организиране на състезания в страни от ЕС, САЩ и Азия, проучване на спортни бази изплащане на възнаграждения на чуждестранни физически лица за участия в състезания, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) .

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество с ограничена отговорност е с основен предмет на дейност – организиране на спортни състезания в страни от ЕС, САЩ и Азия. Дейността се изразява в посредничество за предоставяне на права по организация на спортни турнири, ако правата се държат от друг; правно-техническа организация на спортни турнири или състезания извън територията на Република България; връзка със спортистите и техните агенти, като уговаря срещите и възнагражденията на участниците. Спортистите биват представлявани лично или чрез агент (фирма) от ЕС и/или трети страни.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Българското дружество, изплащайки на спортист чужд гражданин възнаграждение за участие в състезание, което се провежда в ЕС, следва ли да удържи данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?
2. При заплащане на услуги по проучване на възможностите за ползване на спортни бази в САЩ, следва ли тези услуги да се обложат с данък при източника?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане разпоредбите на ЗКПО:
На основание чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, в качеството си на местно юридическо лице, дружеството подлежи на облагане с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Доходите на местни и чуждестранни юридически лица, посочени в ЗКПО, се облагат с данък, удържан при източника. Печалбите и доходите от източници в Република България са регламентирани в глава втора от ЗКПО.
Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.
Доходите по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице, разположено извън територията на страната, не са от източник в страната. Този случай не е в обхвата на чл. 195 от ЗКПО.
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Принципът на действие на данъкът при източника изисква той да бъде удържан от доходите на съответното чуждестранно юридическо лице – получател на дохода, което фактически понася данъчната тежест.
Изложената в писменото запитване информация е изключително обща и неизяснена, поради което считам, че всеки договор трябва да бъде анализиран конкретно и в детайли с цел прилагане на дефинициите и разпоредбите на материалния закон.
Видно от съдържанието на запитването, дружеството ще развива дейност в чужбина. В случай, че чуждото законодателство изисква регистрация на място на стопанска дейност (офис, обекти т.н.), посредством което дружеството да извършва стопанска дейност в другата държава, то реализацията и разчитането на тази дейност ще бъде съгласно изискванията на местното законодателство.
Във връзка с горното, в случая при данъчното третиране водещ е анализът на възнаграждението (дохода), с цел установяване дали същото е от източник в Република България и дали попада в обхвата на понятията за доходи, по смисъла на данъчния закон.
Относно установяване на източника на доходите, следва да се има предвид следното:
Доходите от източник в страната са посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО. По смисъла на чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, посочените доходи в т. 1 до т. 6, начислени от местни юридически лица, в полза на чуждестранни юридически лица, са от източник в страната. В чл. 12, ал. 6 от ЗКПО са посочени изключения относно третирането на доходите от източник в страната. В разпоредбата е посочено, че доходите по чл. 12, ал. 5 от с.з., начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната, не са от източник в страната. В разпоредбата на чл. 12, ал. 10 от ЗКПО изрично е посочено, че при определянето на източника на доход по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Предвид изложеното, при наличие на хипотезата за извършване от дружеството на стопанска дейност, чрез място на стопанска дейност разположено извън територията на страната, начислените доходи в полза на чуждестранното юридическо лице не са от източник в страната, респективно не се дължи данък при източника.
Относно квалифицирането на дохода, следва да се имат предвид дефинициите на понятията за целите на данъчното облагане.
Съгласно §1, т. 9 от ДР на ЗКПО „възнаграждения за технически услуги” са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
От изброените дейности, предмет на договора – неприложен, в обхвата на понятието технически услуги биха попаднали дейности, представляващи маркетингови проучвания за ползване на спортни бази в САЩ.
Следователно за извършените маркетингови проучвания, които попадат в обхвата на техническите услуги, възнаграждението подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО, във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, при наличието на хипотезата, че дохода е от източник в България.
Обръщаме Ви внимание, че аналогично на изложеното е и относно авторските и лицензионни възнаграждения. При организирането на спортни турнири, следва да се имат предвид и получените/предоставени права: право за организиране на състезания, тъй като същите са свързани със заплащане на лицензионни такси и турнирни такси, търговски права; телевизионни права; вноски за участия и др. права.
Независимо от горното, Ви обръщаме внимание, че в случаите на изплащане на неустойки и обезщетения по договори свързани с дейността посочена от Вас, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 9 от ЗКПО, съгласно която същите (неустойки и обезщетения от всякакъв вид) са доходи от източник в страната, ако контрагентът (от Вирджински острови; Гуам остров) е чуждестранно юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим, съгласно §1, т. 64 от ДР на ЗКПО и Заповед № ЗМФ-1303/21.12.2016 г. (ДВ бр. 103/2016 г.), с която е утвърден списъкът на държавите/териториите, които са юрисдикции с преференциален данъчен режим.
В този случай доходът подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195, във връзка с чл. 12, ал. 9 от ЗКПО. Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно – данъчна ставка 10 % върху брутният размер на тези доходи.
По прилагане разпоредбите на ЗДДФЛ:
Предвид нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са:
– местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
– местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДДФЛ регламентира като доход от източник в България наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, изброените по-горе доходи от източник в България се облагат с окончателен данък, когато са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица и не са реализирани чрез определена база в страната. Ставката на окончателния данък за този вид доходи е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Следователно възнагражденията на чуждестранни физически лица – спортисти за участие в спортни състезания се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 46, ал. 5 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася по реда на чл. 65-68 от същия закон. Това означава, че когато платецът на доходите по чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице – негово е задължението за удържане и внасяне на окончателния данък.
Окончателният данък се внася в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието. Предвид посочените разпоредби, когато платец на дохода е предприятие, задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на възнаграждението е момента, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход.
Съгласно чл. 66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с декларация по образец (чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57 от ЗДДФЛ декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла КСО – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи, в която посочват и доходите по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от ДОПК.
Когато са изплатени доходи на повече от 5 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на НАП (чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ се предоставя в срок до 15 март на следващата година на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платец на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар