Изх. № 08-К-1
Дата: 03.02.2016 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 1
относно: освобождаване от данък върху превозните средства на
основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ на автомобил, притежаван
от съпрузи
В отговор на поставениявъпрос относно прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТизразявам следното становище, което се поддържа в трайната практика на органите по приходите по прилагането на този текст:
На основание чл. 58, ал. 1, т. 4ЗМДТ от данък върху превозните средства се освобождава лекият автомобил – собственост на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 %, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117.64 кW.Освобождаването от данък настъпва при кумулативното наличие на всички изисквани от закона условия относно данъчнозадълженото лице и облагаемия обект.
Освобождаване от данък на цитираното основание е допустимо само на един от притежаваните от лице с намалена работоспособност леки автомобили, дори и в случаите, в които изискваните от закона условия са налице спрямо други автомобили.
За ползването на предвидената преференция е необходимо представяне на документ, удостоверяващ степента на намалена работоспособност на задълженото лице, т.е. решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Тъй като данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми превозни средства – чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, когато лекият автомобил, за който се претендира освобождаване от данък, принадлежи на две или повече лица, преференцията се прилага само относно идеалната част, притежавана от лицето /лицата/ с намалена работоспособност. В тази връзка в случаите, в които лекият автомобил се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, освобождаване е допустимо само на идеалнатачаст, притежавана от съпруга с намалена работоспособност.
Съпружеска имуществена общност са вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това, на чие име са придобити /чл. 21, ал. 1 СК/.Чл. 21, ал. 3 съдържа оборима презумпция, според която съвместният принос се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака по наследство и дарение, представляват лична собственост на съпруга, който ги е придобил /чл. 22, ал. 1 СК/.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘