Отговор на писмено запитване от …. ЕАД, касаещо прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (В сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Евр

Изх. № 26-Н-31
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване от „….“ ЕАД, касаещо прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (В сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006 г.)
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ,
Във връзка с писмено запитване на „…“ ЕАД до Изпълнителния директор на НАП с вх.№ 26-Н-31 от 05.12.2006 г., изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.З, т.1 от новия Закон за данък върху добавената стойност (обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006 г.), за възмездна доставка на стока за целите на закона се смята и отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
В този смисъл, ако данъчнозадължено лице, в качеството си на работодател, безвъзмездно предоставя стоки на своите работници или служители това предоставяне се третира от новия ЗДДС (в сила от 01.12.2007 г.) като възмездна доставка на стока (т.е. като облагаема доставка или като доставка, за която следва да се начисли ДДС), ако при производството, вносът или придобиването й данъчнозадълженото лице е приспаднало изцяло или частично данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.З, т.6 във връзка с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС при изпълнение на условията на чл.69 от закона, правото на данъчен кредит ще е налице за доставките на храна и/или добавки към нея, предоставяни по реда на чл. 285 от Кодекса на труда.
С оглед данъчното третиране за целите на облагането с данък върху добавената стойност следва да се подчертае, че предоставянето на храна и/или добавки към нея по реда на чл. 285 от Кодекса на труда, не попада в обхвата на разпоредбата на чл.6, ал.З, т.1 от ЗДДС, защото е част от процеса на осъществяване на независимата икономическа дейност. Това е така, тъй като самото предоставяне на безплатна храна и/добавки към нея по реда на чл.285 от КТ е установено със закон задължение за данъчните субекти и е абсолютно нормативно условие, касаещо извършването на някои видове стопански дейности, при които трудовото законодателство изисква от работодателите максимално гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд. В същия контекст е и чл.5, параграф 6 от Шеста Директива на Съвета 77/388/ЕИО (съответстващ на текста на чл.16 от Директива 2006/112/ЕО, в сила от 01.01.2007 г.), съгласно който – употребата от данъчнозадължено лице на стоки, които са част от неговите стопански активи, за ползване от персонала на лицето или безвъзмездното разпореждане с такива стоки за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки или за техни компоненти данък върху добавената стойност подлежи изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка.
Ето защо, безвъзмездните доставки на безплатна храна и/или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл.285 от Кодекса на труда и Наредбата №11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавките към нея не попадат в обхвата на Закона за данък върху добавената стойност (тъй като не са обхванати от разпоредбата на чл.6, ал.З, т.1 от ЗДДС) и за тези доставки не следва да се начислява ДДС. А на основание изричната разпоредба на чл.70, ал.З, т.6 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС ще е налице правото на данъчен кредит за стоките или услугите, които са предназначени за извършването на безвъзмездни доставки на безплатна храна и/или добавки към същата на работниците или служителите по реда на чл.285 от Кодекса на труда и Наредба №11 от 21 декември 2005 г.
//

Оценете статията

Вашият коментар