Отговор на писмено запитване по прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № 8-С-9
Дата:16.08.2017 год.
ДОПК, чл. 228;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3.
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване по прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с писмено запитване дона Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №…………………..2017 г., отнасящо се до прилагането на чл. 228 от ДОПК от органите на общинската администрация, моля да имате предвид следното становище:
Поставените от Вас въпроси, свързани с прилагането на чл. 228 от ДОПК са следните:
1. Приложим ли е чл. 228, ал. 1 от ДОПК в случай на налагане на предварителни обезпечителни мерки преди съставяне на акт за установяване на задължения по декларация/ревизионен акт?
2. Допустимо ли е прехвърлените суми по чл. 228, ал. 1 от ДОПК да се преведат по бюджетна сметка на община …….., която подлежи на запориране?
1. По първия въпрос от запитването:
На основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197 от кодекса (чл. 121, ал. 2 от ДОПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 1, точка 3 от ДОПК обезпечението на едно бъдещо публично вземане може да се реализира със запор на сметките на длъжника, а според чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките.
В този смисъл, запорът на банкови сметки на длъжника, който се налага по реда на ДОПК като предварителна обезпечителна мярка, обезпечава евентуалното бъдещо принудително събиране на подлежащите на установяване публични задължения на длъжника преди издаването на ревизионния акт.
Следва да се отбележи, че изпълнението върху вземания на длъжника от банки по реда чл. 228, ал. 1 от ДОПК, представлява способ за принудително изпълнение по смисъла на чл. 215 от ДОПК и като такова то може да бъде извършено само от публични изпълнители в хода на образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Обръщам внимание, че по силата на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3 от Закона за местните данъци и такси служителите от общинската администрация имат правомощия на публични изпълнители само и единствено в производствата по обезпечаване на публични вземания, но не разполагат с правомощия за извършване на действия по същинско принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Без наличие на годен за изпълнение акт за установяване на публично вземане е недопустимо провеждане на принудително изпълнение.
2. По втория въпрос от запитването:
По отношение на отчитането и разпоредителните действия, свързани с банковите сметки на общината, следва да се отбележи, че, както вече бе посочено, органите на общинската администрация нямат правомощията на публичните изпълнители и не могат да извършват действията по принудително изпълнение по чл. 228, ал. 1 от ДОПК.
ЗАМ.
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ /

Оценете статията

Вашият коментар