отнасянето на заделения законов резерв към неразпределената печалба от минали години, не е относим към прилагането на данъчните закони. Средствата формирали фонд «Резервен» съгласно изискванията на Тъ

Във връзка с поставено от Вас запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ..03.11.2010г., изразяваме следното:
Представена е следната фактическа обстановка: през месец 10.2010г. е вписано преобразуване на ЕАД в ЕООД чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон /ТЗ/. По силата на чл. 246 от ТЗ акционерното дружество формира фонд „Резервен”. Средствата акумулирани във фонд „Резервен” могат да се използват само за: покриване на годишна загуба и покриване на загуби от предходните години.
Във връзка с изложеното е поставен следният въпрос:
След като дружеството е с нова правна форма /ЕООД/ и няма задължение да заделя средства във фонд „Резервен”, при положение, че 2010г. /годината, в която е извършено преобразуването/завърши с положителен финансов резултат, заделеният законов резерв може ли да бъде отнесен към неразпределената печалба от минали години?
Поставеният от Вас въпрос относно отнасянето на заделения законов резерв към неразпределената печалба от минали години, не е относим към прилагането на данъчните закони. Средствата формирали фонд «Резервен» съгласно изискванията на Търговския закон от предходни години се отразяват счетоводно предвид изискванията на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти. Формираните от дружеството резерви се отчитат в пасива на баланса, раздел А «Собствен капитал». В чл. 137 ал. 1 т. 3 от ТЗ е посочено, че Общото събрание приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Видно от посочения текст, решението как да се ползват натрупаните през предходни години законови резерви е въпрос на преценка на Общото събрание на дружеството, предвид разпоредбите на Търговския закон, а осчетоводяването на взетото решение се извършва съгласно възприетата счетоводна политика.
Ако Общото събрание на дружеството вземе решение за намаление на собствения капитал с цел разпределяне на суми за дивидент следва да имате предвид разпоредбата на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби /ДР/ наЗакона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. По смисъла на посочената разпоредба “дивидент“ е: «разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.»
Видно от посочената разпоредба данъчно третиране от страна на дружеството ще последва в случай на взето решение от Общото събрание за намаление на собствения капитал под формата на разпределение на дивидент в зависимост от това кой е получателят на същия.
Предвид разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗКПО, дружеството разпределящо дивидент няма задължение да удържа и внася данък върху дивидента, когато получател на дивидента е друго българско юридическо лице. Изключения от това правило са случаите, когато дивидента се разпределя в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба. /чл. 194, ал. 3/
Когато получател на дивидента е физическо лице съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:
1. местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
2. местно физическо лице от източник в чужбина.
Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, ставката на данъка за доходите по чл. 38, ал. 1 от същия закон е 5 на сто.
Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент.
Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Текстът на чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ изисква от платците на доходи по чл. 38, ал. 1 от същия закон да ги включват в справката за платени възнаграждения различни от тези по трудови за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.

Оценете статията

Вашият коментар