Фактурата /инвойса/ на чуждестранното физическо лице в коя клетка на дневника за покупки и на СД да се декларира?

Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило с вх. 05.10.2012г. в Дирекция «ОУИ» е изложена следната фактическа обстановка:

Българското дружество, регистрирано по ЗДДС по чл.100, ал.1 от ЗДДС, получава фактура за извършена услуга от физическо лице от Швейцария, като същото няма регистрация по ДДС. Услугите, които извършва физическото лице са съгласно договор и са: «Консултантски услуги в каквато и да е форма, свързани с финансови консултации, международно развитие, стратегия, структура на придобиване и управление».

Поставени са следните въпроси:

Как се третира тази сделка по ЗДДС?
Посочената фактура за услуги попада ли в обхвата на чл.21? Къде е мястото на изпълнение на услугата – съгласно чл.21, ал.2 – мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В този случай при получаване на фактура от швейцарско физическо лице, нерегистрирано по ДДС, българското дружество задължено ли е да издаде протокол по чл.117, ал.1, т.1 и да го включи в дневника за покупки и дневника за продажби?
Фактурата /инвойса/ на чуждестранното физическо лице в коя клетка на дневника за покупки и на СД да се декларира?
Българското дружество изплаща лихви по договор за заем и суми по договор за консултантски услуги на юридически и физически лица, които са местни лица на държави, с които РБългария има СИДДО. Дружеството прилага СИДДО и не удържа данък при източника.Задължено ли е дружеството да подава декларация по чл.55 от ЗДДФЛ? Кои са хипотезите, които попадат в чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ?

Предвид изложената фактическа обстановка, във връзка с поставените от Вас въпроси изразяваме следното становище:

По ЗДДС:

От изложеното в запитването е видно, че сте получател по доставки, имащи за предмет услуга по смисъла на чл.9 от ЗДДС. Услугите, по които дружеството е получател са с място на изпълнение на територията на страната, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В качеството на получател по доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона, Вие следва да се съобразите с  разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато  доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема,  данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС. От текста на разпоредбата е видно, че за да се определи получателя на услугата като лице- платец на данъка следва да са изпълнени едновременно следните условия:

1. получателят на услугата  е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС,

2. доставчикът на услугата  е данъчно задължено лице, което не е установено в страната,

3. услугата е с място на изпълнение на територията на страната,

4. услугата е  предмет на облагаема доставка.

Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия. Като регистрирано по ЗДДС лице за получените консултантски услуги, дружеството следва да начисли ДДС с данъчна ставка 20%

Получената от дружеството фактура  за доставката на услуга се отразява в протокола, който от своя страна се включва в отчетните регистри при условията определени в закона – дневника за продажби и дневника за покупки. Именно поради това, сама по себе си фактурата не се отразява в дневниците.

Протоколът следва да се отрази в отчетните регистри на данъчно задълженото лице и в справките декларации както следва:

– в дневника за продажби и СД – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС).

–  в дневника за покупки и СД – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице:

– когато данъчно задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);

– когато данъчно задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);

– когато данъчно задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък)

По ЗДДФЛ:

В запитването си не сте конкретизирали доходите, които изплащате на чуждестранните физически лица. С окончателен данък се облагат доходите на чуждестранни физически лица, които са с източник република България. Същите конкретно и изчерпателно изброени в чл. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в т.ч. са доходите от лихви и консултантски услуги, които са елемент от възнагражденията за технически услуги.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

В запитването си посочвате, че прилагате съответните СИДДО и не удържате окончателен данък върху доходите на чуждестранните физически лица т.е. предприятието изплаща брутния размер на доходите. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не се прилагат автоматично. Чуждестранното физическо лице следва да е доказало пред платеца на дохода основанията за прилагане на съответната спогодба по реда и начина, определен с разпоредбите на членове от 135 до 142 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. При доказани пред дружеството обстоятелства за прилагане на СИДДО за него не възниква необходимостта от подаване на декларация, тъй като не се прилагат разпоредбите за удържане на окончателен данък на българския закон, а се прилагат разпоредбите на съответната СИДДО за облагането на конкретния вид доход в зависимост от постигнатата договореност между държавите. Съгласно чл. 142, ал. 5 от ДОПК, когато се прилагат данъчните облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно ЗДДФЛ, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите.

С разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ е определено, че данъчната декларация по ал. 1 се подава от лицето, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка. Съгласно чл. 65, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10-12 и чл. 38, ал. 5 се внася по реда на чл. 67 от лицето, придобило дохода, независимо дали платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Доходите, за които платецът не е задължен да удържа и внася данъка и съответно да подава декларация, а това е определено като задължение на чуждестранното физическо лице са следните:

– при доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество /чл. 37, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ/;

– вноските по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество /чл. 37, ал. 1, т. 11 от ЗДДФЛ/;

– доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ /чл. 37, ал. 1, т. 12 от ЗДДФЛ/;

– доходите придобити при замяната на акции и дялове в местни търговски дружества за акции и дялове в местни търговски дружества или в търговски дружества в чужбина /чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ/. В тези случаи чуждестранното физическо лице – придобило дохода, попълва Част VI от образеца на данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.

Съобразно предоставената в запитването информация, за доходите, които изплаща дружеството, които са лихви по заем и възнаграждения за технически услуги /консултантски услуги/, изразявам становище, че не попадат в регламента на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 73 от ЗДДФЛ предприятията – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. В справката не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 от закона. Тъй като в конкретния случай дружеството не следва да подаде декларация за доходите по реда на чл. 55, ал. 1, които са изплатени на чуждестранните физически лица поради приоритетно прилагане на СИДДО, същото е необходимо да приложи изискванията на чл. 73 от посочения закон и да идентифицира чуждестранните физически лица и да подаде справка в законоустановения срок – 30 април на следващата година /30.04.2013г./

Настоящият отговор е съобразен с представената в запитването фактическа обстановка. Прилагането на законовите разпоредби във връзка с прилагането на ЗДДФЛ, ДОПК и конкретни СИДДО подлежи на последващ контрол от страна на органите по приходите.

1.1/5

Вашият коментар