Изх. №24-37-59
Дата:06.12.2016 год.
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 6;
ЗКПО, чл. 189б;
ЗКПО, чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129.
ОТНОСНО: относно допустимост на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) при условията на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) във връзка с изискванията на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № 24-37-59 от 27.10.2016 г., Ви уведомявам следното:
В запитването е посочено, че през 2015 г. като едноличен търговец, регистриран земеделски стопанин, преотстъпвате данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ при условията на чл. 189б от ЗКПО. Към 31.12.2015 г. имате задължения за данък върху доходите и същевременно имате и надвнесени суми по други задължения (ДОО, ДЗПО, ЗО), като общият сбор на надвнесените суми значително превишава невнесеното задължение на данъка върху доходите.
Предвид изложената фактическа обстановка е поставен въпросът възможно ли е към края на 2015 г. да се направи прихващане между посочените суми и след неговото извършване да се счита, че към 31.12.2015 г. нямате налице публични задължения с оглед на правомерно преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ на земеделски стопани.
Едноличният търговец може да се възползва от възможността за преотстъпване на данък по чл. 189б от ЗКПО при условие, че изпълнява изискванията на тази правна норма. Освен на изискванията, регламентирани в чл. 189б от ЗКПО, данъчните облекчения за земеделските стопани могат да се ползват, ако лицата отговарят и на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък, уредени в чл. 167 от ЗКПО.
Съгласно чл. 167, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗКПО по реда на тази глава се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:
1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
На основание ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.
В настоящия случай след извършена служебна проверка от дирекция ОДОП – Велико Търново е установено, че към 31.12.2015 г. лицето има задължения за данък върху доходите от трудови правоотношения и надвнесени суми по други фондове, които като сбор превишават невнесеното задължение за данък.
Съгласно чл. 128 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Инициативата за извършване на прихващането е както на органа по приходите, така и на лицето съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Процедурата е регламентирана в ал. 2 и следващи на чл. 129 от същия кодекс.
Прихващането е институт на гражданското право, уреден в чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). То е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато те нямат еднакъв размер. Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право с някои особености, когато се касае за публични вземания каквито са и в случая вземанията за данъци и лихвите по тях. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, то прихващането има регламентираното в същата норма действие – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тази дата, ако е погасено изцяло публичното вземане, не следва да се начислява лихва.
На основание чл. 105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания за данъци. Докато по ЗЗД за компенсаторното изявление не е регламентирана специална форма, то съгласно ДОПК формата е специален административен акт на орган по приходите, чрез който се изявява изискуемото от чл. 105 на ЗЗД „съгласие“ на кредитора.
Предвид горното, прихващането има регламентираното с чл. 104, ал. 2 от ЗЗД действие: двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Погасяването настъпва по силата на административния акт на органа по приходите, но има обратно действие – от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране.
С оглед на това погасяването ще настъпи по силата на издаден в резултат на производството по чл. 129, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ДОПК акт, като същото ще има обратно действие – от датата, на която двете вземания се срещупоставят, годни за компенсиране.
Предвид изложеното, в конкретния случай условията за преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, предвидени в чл. 167 от ЗКПО, ще са изпълнени, при положение че с издаден ревизионен акт или акт за прихващане или възстановяване се констатира, че задължението по ЗДДФЛ и лихвите върху него се погасят чрез прихващане с неоснователно внесените (надвнесените) суми. Предвид обратното действие на прихващането, без значение е обстоятелството, че актовете на приходната администрация ще бъдат издадени след 31.12.2015 г., тъй като ако надвнесените от лицето суми са в по-голям размер от неговите задължения, прихващането ще е породило своето действие на датата, на която вземането и задължението на лицето са се „срещнали“ преди/на 31.12.2015 г.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/’