Относно : прилагане нормите на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС във връзка с дейността на регистриран земеделски стопанин, който е вписан и като ЕТ.

Относно : прилагане нормите на ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС във връзка с дейността на регистриран земеделски стопанин, който е вписан и като ЕТ.

Във връзка с постъпило Ваше запитване вх. № 20-21-101/03.09.2018 г. в Дирекция ОДОП …, относно данъчно-осигурителното облагане на земеделски производител, който има регистриран едноличен търговец без дейност, изразявам следното становище:
Описвате, че физическо лице е регистрирано като земеделски стопанин и досега се е облагал по реда на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. През 2018 г. лицето се е регистрирало в търговския регистър като ЕТ „ Д. А.“ с цел сключване на договор за концесия. Посочвате, че ЕТ няма да има приходи и разходи и няма да извършва дейност.
Задавате въпросите:
1. Налага ли се промяна в реда на облагане на дейността на ЗП Д. А.?
2. Следва ли да се подават уведомления по чл.123 от КТ за работниците наети от земеделския стопанин?
3. Как следва да продължи осигуряването на лицето, в качеството на земеделски стопанин или като ЕТ?
4. Относно регистрацията на лицето по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е настъпила промяна от 31.07.2018 г., като автоматично лицето е преминало към регистрацията по ЗДДС с идентификационния номер на ЕТ и в тази връзка следва ли да се променя идентификационния номер на фактурите и да се вписва Булстата на ЕТ, както и данните в ЕКФП?

Относно първи въпрос:
С оглед на действащата нормативна уредба и така описаната фактическа обстановка следва да имате предвид при прилагане на нормите на ЗДДФЛ и реда на облагане на доходите на земеделския стопанин, че едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. Съгласно чл. 56 от Търговския закон (ТЗ) като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Законодателят е отредил систематичното място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена „Търговец – физическо лице“, което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правоспособност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правоспособност.
Затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Критерий за такова разграничение може да бъде характерът на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия отговарят на понятието „търговска сделка” /чл.286 от ТЗ/.
Предвид горното, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по ТЗ, а търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги.
Ако едно физическо лице е регистрирано като търговец, това лице не следва във всички случаи да се третира като търговец по смисъла на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. В случая Вие посочвате, че предприятието на ЕТ няма да извършва дейност и няма да има приходи и разходи. Следователно земеделската дейност ще се извършва от физическото лице в качеството му на регистриран земеделски стопанин и дохода от непреработени продукти от селско стопанство ще се получава от него.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ТЗ физическото лице, извършващо земеделска дейност, не е търговец, тъй като физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци.
Предвид на гореизложеното физическото лице регистриран земеделски стопанин, което има и регистрация като ЕТ, но не извършва дейност чрез предприятието ще отчита и облага доходите от реализация на непреработени продукти от селско стопанство съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ . Не се налага промяна в реда на облагане.
Относно втори и трети въпрос:
Упражняването на трудова дейност е в основата на осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност“. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Сред изброените в чл. 4 от КСО са и лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 (лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност те са длъжни да подадат декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
В тази връзка следва да се отбележи, че от 1 януари 2018 г. за едноличните търговци е определен минимален месечен осигурителен доход в размер на 510 лв., а за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 350 лв. Максималният месечен размер на осигурителния доход (за всички осигурени лица) през 2018 г. е 2600 лв. (чл. 9, т. 2, 3 и 4 от ЗБДОО за 2018 г.).
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 10 от КСО). При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
От цитираните разпоредби следва, че когато регистрираният земеделски стопанин едновременно с тази дейност извършва и друга дейност като самоосигуряващо се лице – като лице, упражняващо по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, или като физическо лице – член на неперсонифицирано дружество, той трябва да внася авансово осигурителни вноски върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен за тази дейност.
В конкретния случай, доколкото извън земеделската дейност Вие няма да извършвате друга трудова дейност като самоосигуряващо се лице, включително стопанска дейност като едноличен търговец, няма пречка да продължите да се осигурявате авансово през календарната година върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (350 лв.), и максималния осигурителен доход (2600 лв.). Ако доходите Ви от земеделската дейност са само от непреработена растителна или животинска продукция, така избраният месечен осигурителен доход ще остане окончателен. При започване на дейност като едноличен търговец за Вас ще възникне задължение да подадете декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването на дейността. В тази хипотеза месечният осигурителен доход, върху който се дължат авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО, не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО (510 лв.). Окончателният размер на осигурителния Ви доход ще се определи по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО – за всеки месец от периода, през който е упражнявана дейността като самоосигуряващо се лице, въз основа на облагаемите доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от продажба на произведени преработени продукти от земеделската дейност.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с втория поставен въпрос относно задължението за подаване на уведомление по чл. 123 от Кодекса на труда (КТ) за работниците, с които сте сключили трудови договори в качеството Ви на физическо лице, регистриран земеделски стопанин, следва да имате предвид, че съгласно чл. 1, ал. 1, изр. второ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, уведомление (приложение № 5) се изпраща и при промяна на единния идентификационен код (ЕИК) по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП на осигурителя, без да се променя работодателят. Дали следва да сключите допълнителни споразумения по чл. 123 от КТ с наетите от Вас лица, в случай че за целите на дейността Ви възникне необходимост те да бъдат прехвърлени по ЕИК на едноличния търговец, въпросът е от компетентността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от КТ). Сключването на допълнително споразумение с лицата, при условие че ЕИК от Търговския регистър на ЕТ е различен от ЕИК по БУЛСТАТ на земеделския стопанин, ще породи задължение за изпращане на уведомление до ТД на НАП. Уведомлението (приложение № 5) се изпраща в десетдневен срок от промяната на ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, на осигурителя, без да се променя работодателят (чл. 3, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г.).
Относно четвърти въпрос:
На основание чл.114, ал.1, т.5 от Закона за данък върху добавената стойност, фактурата задължително съдържа идентификационен номер по чл.94, ал.2 от същия закон на доставчика, съответно номера по чл.84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – в случаите, в които доставчикът е нерегистрирано по материалния закон лице.
На основание чл.94, ал.1 от ЗДДС, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по закона, който е част от регистъра по чл.80, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно ал.2 на същата правна норма, с вписването в регистъра, лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“.
Тъй като в посоченото по-горе запитване, сте посочили, че физическото лице – Д. А. е регистриран в регистър БУЛСТАТ като едноличен търговец, считано от 01.08.2018 година, на основание чл. 72, ал. 4 от ППЗДДС и във връзка с чл.94, ал.2 от закона, идентификационният номер на физическото лице за целите на ЗДДС е получения идентификационен номер от регистър БУЛСТАТ с префикс „BG“ пред него.
Във връзка с изложеното по-горе, считам, че в издаваните от съответното данъчно задължено лице данъчни документи, като задължителен реквизит по смисъла на чл. 114, ал.1, т. 5 от материалния закон следва да бъде посочен получения идентификационен номер по ЗДДС, а именно, идентификационния номер на едноличния търговец по регистър БУЛСТАТ с префикс“BG“ пред него.
Във връзка с изискванията на чл. 26, ал.1, т.5 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издаваните фискални касови бележки от ФУ следва да съдържат и идентификационния номер на лицето по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *