отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със

2_963/28.11.2016г.
ЗКПОчл.37, ал.1, т.6
Отправили сте писмено запитване до ЦУ на НАП, постъпило с вх.№М-2016г., препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” Варна с изх.№М2016г., постъпило в Дирекция ОДОП с вх.№- 2016г., в което е описана следната фактическа обстановка:
Имате непогасени вземания от клиенти по фактури, за които имате издаден изпълнителен лист от Районен съд гр.Варна с дата 07.11.2011г. По силата на издадения изпълнителен лист длъжникът „Ф……„ ЕАД, се задължава да заплати сума в размер на 17….., …лв. Към датата на запитването сумата не е изплатена. Длъжникът е със статут на заличен търговец по силата на Решение №. на Варненски окръжен съд.
В писмото е поставен следният въпрос: Имаме ли право да отпишем вземането на основание чл.37, ал.1, т.6 от ЗКПО, отчитайки финансов резултат за 2016г.?
При така изложената фактическа обстановкас оглед разпоредбите на действащото законодателство изразяваме следното принципно становище съобразно компетентността на НАП:
Представената в писменото запитване фактическа обстановка е непълна, тъй като липсва информация дали са извършвани обезценки на вземанията.
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/, приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.
Относно приложение разпоредбите на ЗКПО:
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПОразходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл.37 от посочения закон. Разпоредбите на чл.37 определят, че непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т.1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
Следователно по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация изразяваме становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2016г. от отписване на вземания като несъбираеми, поради факта, че длъжникът е заличен през 2014г. счетоводните разходи ще бъдат данъчно признати, ако е налице хипотезата, посочена в чл.37, ал.1, т.6 от ЗКПО или някоя от останалите хипотези на чл.37, ал.1 на закона. Необходимо е да се има предвид, че следва да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Следва да се отбележи, че законосъобразното прилагане на разпоредбите на чл.34 и чл.37 от ЗКПО подлежи на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.
За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл.7, ал.2 от същия закон.

Оценете статията

Вашият коментар