3_1933/12.07.2013 г.
ЗДДС, чл. 68 – чл. 72;
ЗДДС, чл. 124, ал. 1 и ал. 4;
ППЗДДС, чл. 113, ал. 1
Относно: отразяване в отчетните регистри на получени документи във връзка с прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването ОП „П” е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Община Б.С. В Правилника за организация на дейността му са заложени следните дейности:
– предоставяне на социални услуги на възрастни хора, хора в неравностойно положение, самотни хора, когато има отворена мярка или схема за подпомагане от ДБ;
– приготвяне и предоставяне на храна на възрастни хора, хора в неравностойно положение, самотни хора, лица с трайно намалена работоспособност;
– организира ученическо столово хранене – форма на услуга за децата от различни възрастови групи;
-стопанисва и поддържа общински пазари и тържища;
-стопанисва и управлява ресторант „С” и го предоставя на граждани за извършване на обредни дейности и други обществени мероприятия;
-приготвяне и предоставяне на храна на МБАЛ – Б.С.
Община Б.С. е регистрирана по ЗДДС и внася данък върху добавената стойност в размер на 20 % върху приходите, постъпили от ОП „П” от дейностите: ученическо столово хранене, общински пазари и тържища, стопанисване и управление на ресторант „С” и приготвяне и предоставяне на храна на МБАЛ.
До този момент общината не се е възползвала от данъчен кредит за стоките, влагани при производството на храна и услуги, върху които начислява ДДС и за да се възползва от това си право е направила следната организация на счетоводните документи:
1. За доставените хранителни продукти и препарати за почистване се издават фактури на името на ОП „П”, като закупените хранителни продукти са в отделни фактури за различните дейности.
2. За ползваната ел.енергия и вода от ОП „П” се съставят протоколи, в които се определя и разпределението на този вид разход за съответната дейност. Разходите за ел.енергия и вода се заплащат от общината, а общинското предприятие въз основа на съставените протоколи възстановява направените си разходи на общината.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. За какъв период назад общината може да се възползва от данъчен кредит за хранителните продукти, които общинското предприятие е вложило при производството на храна за дейностите, върху които начислява ДДС?
2. Проблем ли е фактът, че издадените фактури за закупени стоки са на името на общинското предприятие, а не на общината, за да бъде ползван данъчен кредит?
3. При изготвяне на дневника за покупките, следва ли да бъдат въвеждани и фактури, за които общината няма да се възползва от данъчен кредит?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 30 от 26.03.2013 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) изразяваме следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон заполучени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане наданъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, като това следва от разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да са спазени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС.
Освен това следва да се отбележи, че правото на приспадане на данъчен кредит е предпоставено от обстоятелството дали с получените стоки и услуги ще се извършват облагаеми доставки.
Предвид гореизложеното, доколкото Общинското предприятие използва закупените хранителни продукти за извършване на облагаеми доставки, за общината ще възникне право на приспадане на данъчен кредит при изпълнение на условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС. Правото на частичен данъчен кредит възниква при наличие на предпоставките, посочени в чл. 73 от същия закон.
Съгласно чл. 71, т. 1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето при условие, че притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закона лице, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от текста на тази правна норма, необходимо условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е да се притежава фактура, оформена съгласно изискванията на ЗДДС. Във връзка с получената фактура на името на Общинското предприятие, за общината ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени условията на чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС и не са налице ограниченията, регламентирани в чл. 70 от закона.
С оглед спазването на разпоредбите на ЗДДС, освен всички други изисквания за наличието на право на данъчен кредит, следва да се посочи, че същото е обвързано с определен данъчен период, през който възниква, както и с упражняваното му в определен срок.
Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС указва, че правото на данъчен кредит възниква в периода, през който данъкът по доставката е станал изискуем.
Съгласно нормата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, на датата на данъчното събитие данъкът става изискуем и за регистрираното лице-доставчик възниква задължение да го начисли.
По силата на чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и отрази издадения документ в дневника за продажбите за същия период. Доставчикът следва да е спазил изискванията на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС относно срока за документиране на доставката. Издадената фактура следва да съдържа задължително реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от закона.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрираното по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно ал. 2 от цитираната правна норма правото се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне резултата за данъчния период по ал. 1в справката – декларация за същия този период и посочи документа в дневника за покупките.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри: дневник за покупките и дневник за продажбите. На основание ал. 4 от същата правна норма регистрираното лице е длъжно да отрази полученитеот него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Съгласно текста на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са издадените по реда на този закон фактура, известие към фактура и протокол. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 на ППЗДДС гласи, че дневникът за покупките съдържа информация за всички получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник. Това означава, че законодателят не обвързва получените данъчни документи, които се посочват в дневника за покупките с това дали по тях ще се упражнява правото на приспадане на данъчен кредит или не.