3_1916/07.08.2014 г.
ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 68 – чл. 72
Относно: правото на приспадане на данъчен кредит съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването на …….2014 г. „П” ЕООД е сключило договор с „В” ЕООД за извършване на строително-монтажни работи на обект: „Електронно съобщителна инфраструктура – подземна канална мрежа за осъществяване на електронно съобщителни мрежи на територията на кв. „С”, гр. П”. Съгласно договора плащането на горепосочените СМР се извършва срещу представяне на оригинална фактура, издадена от изпълнителя „В” ЕООД. До момента са издадени и предоставени за плащане фактури с №№1/…….2014 г., 2/…….2014 г. и 3/……..2014 г., първата от които е платена изцяло, а по останалите са направени частични плащания.
Във връзка с горното, тъй като дружеството има съмнения относно коректността и легитимността на фирмата и своевременното деклариране на осъществените приходи съгласно разпоредбите на ЗДДС, поставя въпроса дали, включвайки издадените от „В” ЕООД фактури в дневниците си за покупки, ще има проблем с правото на приспадане на данъчен кредит по същите?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Българското и европейското законодателството в областта на ДДС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък, т.нар. данъчен кредит, е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем. Съгласно текста на чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, като чл. 63 от Директивата предвижда, че данъчното събитие възниква и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС, съответно в чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 25, ал. 2 и ал. 6. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От разпоредбите както на Директивата, така и на ЗДДС, е видно, че заполучателя по фактурата възниква право на приспадане на начисления ДДС по нея, тогава когато данъкът е дължим, тоест, когато е начислен във връзка с една осъществена облагаема доставка от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Това разбиране е съответно на практиката на СЕС, в това число и на решение от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 и решенията на СЕС по дело С-642/11 и делоС-643/11. При констатирането на липса или наличие на доставка по смисъла на Директивата за ДДС, следва да се изхожда от обективните критерии, залегнали в чл. 2, чл. 9, чл. 14, чл. 24, чл. 62 и чл. 63 от Директива 2006/112./ЕО. Ако не са налице тези критерии и съответно не е и не е могло да бъде налице прехвърлянето на правото за разпореждане с материално имущество като собственик за получателя или не е извършена услугата, то съответно се приема, че не е налице и облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на Директивата, не е настъпило данъчно събитие и изискуемост на данъка, съответно не би могло да възникне и правото на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 167 от Директивата. В този смисъл, за да се определи дали за получателя по фактурата е възникнало право на приспадане на начисления ДДС е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали фактурираната доставка е действително извършена.
Следва да се посочи, че в т. 54 на Решение от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 СЕС се е произнесъл, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от стопанския субект да вземе всички необходими мерки, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04, Сборник, стр. I-7797, точки 65 и 68, Решение по дело Netto Supermarkt, посочено по-горе, точка 24 и Решение от 21 декември 2011 г. по дело Vlaamse Oliemaatschappij, C-499/10, все още непубликувано в Сборника, точка 25).”
Освен горното, следва да се има предвид и възможността на търговеца да получи публични и лесно достъпни данни относно статуса на доставчика – напр. относно това, че лицето има данъчни задължения в големи размери, че е издирвано от органите по приходите за връчване на съобщения по реда на чл. 32 от ДОПК, регистрация по ЗДДС, данни от публичните му финансови отчети, материали в масмедиите, които насочват към това, че доставчикът е нелоялен в отношенията си с бюджета и други подобни. Част от посочените данни може да се намерят на сайта на НАП на електронен адрес – www.nap.bg.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че законосъобразността на упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит се установява в хода на ревизионно производство по реда на ДОПК. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
‘