3_5735/02.12.2008г.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 1, б.”а”;
Наредба Н-18, чл. 4, ал. 2;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 3;
ЗДДС, чл. 113, ал. 6;
ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 12
ОТНОСНО: отчетност и данъчно третиране на дейността на земеделски производител
Според запитването физическото лице е земеделски производител, отглеждащ царевица, като не е посочено има ли регистрация като земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999г. на МЗГАР. Уточнено е, че не е регистрирано по ЗДДС лице. Във връзка с извършваната от лицето дейност са поставени следните въпроси:земеделският производител счита ли се за търговец по смисъла на Търговския закон, има ли задължение да води счетоводство, с какви документи следва да се доказват ползваните услуги, как следва да се отчитат придобитите доходи, с годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ следва ли да се представя и ГФО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.), Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.113 от 28.12.2007г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.79 от 02.10.2007г.) изразяваме следното становище:
На основание чл. 10, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Търговската правосубектност на лицатаи задълженията им, свързани с търговската им регистрация са уредени в Търговския закон (ТЗ) и в този смисъл изразяването на становище по прилагането му е извън законоустановената компетентност на Националната агенция за приходите, регламентирана в чл.3 от ЗНАП.
Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството (ЗСч). Доколкото ЗСч урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията (чл.1, ал.1, т.1), постулатите на този нормативен акт не са приложими по отношение на лицата, които не са предприятия. За целите на ЗСч, предвид разпоредбата на чл.1, ал.2 от същия закон, предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства. Следователно лицата, които не попадат вприложното поле на чл.1, ал.2 от ЗСч нямат задължение да водят счетоводна отчетност.
В запитването не е посочено изрично дали лицето има регистрация като земеделски производител по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999г. на МЗГАР. Тъй като това обстоятелство е от определящо значение досежно данъчното третиране на доходите на физическото лица, следва да се има предвид следното:
?При наличие на регистрация по Наредба № 3 от 29.01.1999г. на МЗГАР
На основание чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, физическите лица, регистрирани като земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, са освободени от облагане за доходите си от дейността, свързана с производство на непреработена растителна и животинска продукция по смисъла на т. 21 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Въпреки това, в съответствие с чл.50, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ тези доходи следва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация в брутен размер, като същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.
?При липса на регистрация по Наредба № 3 от 29.01.1999г. на МЗГАР
Съгласно разпоредбата на чл. 29, т.1, б.„а” от ЗДДФЛ, облагаемиятдоход от селско стопанство на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ,се формира като придобитият през данъчната година доход се намалява с 40 на сторазходи за дейността, без да е необходимо те да бъдат доказвани документално.
В аспекта на гореизложеното в ЗДДФЛ липсват специални изисквания по отношение на документирането на разходите, различни от тези, предвидени в счетоводното законодателство. Следователно, физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. На основание чл.4, т.2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4 (доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец, и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл.7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:
– наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование,адресиномерзаидентификацияпочл.84от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
– предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
– име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от горното правната уредба на ЗДДФЛ изисква физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, а в случаите на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни – фискална касова бележка от фискално устройство.
От своя страна ЗДДС също въвежда изисквания по отношение документирането на доставки от нерегистрирани по този закон лица. С чл.113, ал.1 ЗДДС предвижда всяко данъчно задължено лице – доставчик (регистрирано или нерегистрирано по този закон) или упълномощено (писмено) от него лице, да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на плащане преди доставката – предварително, авансово плащане.
Следва да се има предвид, че съгласно ЗДДС изискванията към документите са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В този смисъл изискванията са както за регистрирани по този закон лица, така и за нерегистрирани лица.
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.3, т.7 от ЗДДС не е задължително издаването на фактура при доставки, осъществени от нерегистрирани по закона физически лица, различни от еднолични търговци, когато за извършените от тях доставки се издава документ по реда на специален закон, или се издава сметка за изплатени суми, или документ по чл.9 от ЗДДФЛ, или издаването на документ не е задължително съгласно ЗДДФЛ.
В случаите, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на някоя от страните по доставката, като всяка от тях е длъжна да съдейства за издаването на основание чл.113, ал.6 от ЗДДС.
Предвид нормата на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС, когато не се начислява данък върху добавената стойност, във фактурата следва да се посочва основанието за неначисляване на данъка. При издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице, или от лице, регистрирано по ЗДДС на основание вътреобщностни придобивания / чл.99 и чл.100, ал.2/, основанието за неначисляване на данък е „“чл.113, ал.9″“ от закона. Това изискване е регламентирано и в чл. 79, ал.2 , т. 2 от ППЗДДС.
От изложеното следва, че документирането на доставки, извършвани от нерегистрирано по ЗДДС лице, независимо от това в какво качество извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл.113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата основанието за неначисляване на данък – чл. 113, ал. 9 от ЗДДС.
Във връзка с въпроса относно годишния финансов отчет следва да се има предвид разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет, включително приложенията към него. Следователно лицата, които не са търговци по смисъла на ТЗ нямат задължение да представят годишен финансов отчет с годишната си данъчна декларация по ЗДДФЛ.