5.Изх. № 53-00-759/16.11.2010 г.
Чл.33, ал.1 и 2 от ЗКПО
Чл.10 от ЗКПО
Чл.24, ал.2, т.5 от ЗДДФЛ
В Дирекция ОУИ ….. постъпило Ваше писмено запитване с вх. №…/2010 г. относно отчитане на разходи за преминаване за преминаване на пътници през търговския ВИП на летищата при командировки в чужбина.
Изложената от вас фактическа обстановка е следната:
В издаваните от ,,Х” АД заповеди за командировка в чужбина – в раздел финансови условия, дружеството вписва пътните, дневните, квартирните пари и др. разходи. Последните представляват транспортнитеразходи: летище-хотел-летище и разходите за ползване на търговския ВИП на летището. Командировките са във връзка с дейността на дружеството. Командированите лица представят отчет по изпълнението на поставените задачи и документите за извършените разходи-протокол за самолетни билети и бордни карти от полета, фактура за нощувките, касова бележка за таксите (летище-хотел-летище) и фактура за ползване на търговски ВИП на летището. Зададен е въпрос:
Следва ли дружеството да признае за данъчни цели съгласно чл. 33 от ЗКПО разходите за ползване на търговски ВИП на летището и могат ли да се третират същите като част от пътните разходи по командировката?
От така изложената фактическа обстановка не става ясно в какви отношения с акционерното дружество са командированите лица. В тази връзка изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.ЗЗ, ал. 1, т.1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
Следва да се има предвид и общия принцип на корпоративния закон за документална обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от ЗКПО, за да е признат за данъчни цели. Независимо, че разпоредбата на чл.ЗЗ от закона няма пряка обвързаност със съответните норми, регламентиращи командировките (в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина), за данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи.
За международния въздушен транспорт, разходът за самолетен билет съгласно ал.5 на чл.10 от ЗКПО следва да е документиран с първичен счетоводен документ, издаден от превозвача и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа.
Счетоводните разходи, които не са документално обосновани но смисъла на ЗКПО, не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика – чл.26, т.2 от закона. Следва да имате предвид, че при последващ контрол, всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите.
С оглед изложеното до тук, счетоводните разходи за командировки, отчетени от дружеството ще бъдат признати в пълен размер, ако отговарят на изискванията на чл.ЗЗ от ЗКПО и са документално обосновани.
Когато направените разходи са във връзка с дейността на дружеството същите се признават за данъчни цели, при спазване на горепосочените нормативни изисквания.
По отношение на командированите лица, следва да се има предвид разпоредбата на чл.24, ал.2, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в сила от 1.01.2007 г., съгласно която дневните командировъчни пари са необлагаем доход, но само ако са изплатени в размер,
който не надвишава двукратния, определен в нормативен акт. Когато размерът на дневните пари надвиши двукратния,превишението следва да се включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на работника или служителя.
Условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ, обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004г., посл. изм., ДВ, бр. 10 от 06февруари 2009 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, при пътуване със самолет командированите лица имат право на билет икономична класа, освен при изпълнение на неотложни задачи, когато пътуването с билет икономична класа е обективно невъзможно. Според разпоредбата на чл.18, ал.1 от НСКСЧ, с дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи. Средствата за вътрешен транспорт се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка. В случаите, когато разходите за транспорт от летището до населеното място на командировката превишават 30 на сто от размера на дневните пари, тези разходи са за сметка на ведомството или предприятието и се отчитат срещу представяне на разходооправдателен документ (чл.18, ал. 2 от НСКСЧ)
Съгласно § 7 от ПЗР на наредбата Министърът на финансите и Министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.
‘