5.Изх. № 53-00-572/08.09.2010г.
ЗДДФЛ чл. 29, т.2, б „б”
КСО чл.4; чл.4а; чл.6, ал.2 чл.10
относно въпроси свързани с прилагане на данъчно осигурителнотозаконодателство, за упражняваната от Вас дейност проектиране на отопление, вентилация и климатизация на жилищни сгради, хотели и други, Ви уведомявам следното:
По първи и втори въпрос:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ обект на авторско право е всякопроизведение на литературата, изкуството, науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено под какъвто и да начин и в каквато и да е обективна форма, като проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.
На основание чл. 29, т.2, б. „б”/предишна т.1 – ДВ. бр. 95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г./ от ЗДДФЛпри определяне дохода от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци, с 40 на сто сенамалява придобитите доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, вкл. идоходите от продажба наизобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори.
Във връзка с дефинирането на понятието„авторски и лицензионни възнаграждения” законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане /от § 1, т. 8 отДР на ЗДДФЛ/.
Посмисъла на т. 8 от § 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане,„Авторски и лицензионни възнаграждения” са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио или телевизионно предаване или софтуер; на всекипатент, топологии на интегрални схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски илинаучен опит. Не се смятат заавторски и лицензионнивъзнаграждения плащаниятаза придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване,разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване”.
Относно въпросът Ви свързан с данъчното третиране на получаваните от Вас възнаграждения, изразявам следното становище: В случай, че доходитепопадатв обхвата на т. 8 от§ 1 от ДРнаЗКПО, за тях следва да се приложи нормата на чл. 29, т.2, б „б” от ЗДДФЛ., като сенамалятс разходи за дейността – 40 %. Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението отсамата творческадейност по създаване на същото. Тя може да се упражнява по какъвто начин творецът, работодателят му /възложителя / изберат или се договорят. На различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведениетои възнаграждение за създаване на произведението като творец изпълнител, работещ по трудово правоотношениеили без трудово правоотношение.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Осигурителни вноски не се дължат върху възнагражденията, получени срещу отстъпено авторско право за използване на произведения, обект на авторското право по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ , както и върху лицензионни възнаграждения.
Получениятдоход от отстъпване на авторско право не е доход от трудова дейност по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и върху него не се дължат осигурителни вноски.
По четвърти въпрос:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Трудова дейност е всяко действие, което има отношение с функционирането на дружеството.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО и продължава да прекратяването и.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие катосъвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно –безсрочно/.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител-срещу заплащане на възнаграждение.
Съгласно цитираната разпоредба,осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1, т.7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 от Кодекса.
В случаите, в които по договора не е договорено възнаграждение, осигурителни вноски по този ред не се дължат.
В този случай осигуряването следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба, лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества са задължитилно осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл.1, ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Физическите лица- съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица- членове на неперсонифицирани дружества, внасят осигурителните вноски по сметката на компетентната териториална дирекция на НАП на самоосигуряващото се лице поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, на основание чл.2, ал. 2 от Наредбата.
Самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията.
Получените суми от преотстъпени авторски права не се включват при годишното изравняване на дохода.
Обръщаме Ви внимание, че ако имате сключен възмезден договор за управление и контрол ив същото време упражнявате трудова дейност в дружеството извън дейноста по управление, следва да се осигуряватепо реда на чл.4, ал.1, т.7 и по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО едновременно.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Максималният месечен осигурителен доход за 2010 година е в размер на 2000,00 лева.