2_178/04.02.2014г.
Наредба № Н-18/2006 г.чл. 29, ал. 4
Наредба № Н-18/2006 г.чл. 27
Наредба № Н-18/2006 г.чл. 33
ЗДДС чл.46, ал.1, т.1
Относно: отчитане на заема, лихвите, таксите и продажбата на заложената вещ на касовия апарат
Във Ваше писмено запитванеописана следната фактическа обстановка:
Съществува разнородната практика в заложните къщи по повод отразяването в ЕКАФП на върнатите суми по заложни билети при откупуването на заложните вещи. В тази връзкасе интересувате, дали следва да се издава касов бон за цялата сума, включваща заема и лихвите или единствено за лихвите и таксите по сделката. Интересува Ви и дали се издава касов бон за цялата сума при продажба на заложените вещи.
Във връзка с поставения от Вас въпрос по прилагането на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства изразявамследното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Наредба № Н-18/2006 г., издадена на основание чл. 118 от ЗДДС, регламентира прилагането на този член, както и отчитането, съхраняването на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи след изтичането на срока по чл. 22, ал. 1 от същата наредба заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната й цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената й. Заложната къща не може да придобива собственост върху вещи, подлежащи на продажба по реда на ал. 1, като правото на собственост върху заложената вещ преминава върху купувача от момента на продажбата.
В съответствие със спецификата на дейността на заложните къщи при извършване на продажба на заложената вещ на купувача следва да се издаде документ за платената сума – фискална касова бележка при спазване реда и начина, определени в чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. в случаите по чл. 29, ал. 1, т. 2 ФУ се програмира така,че продажбите на залогдателят (по смисъла на Наредбата- доверителя) да се регистрират в един департамент с обобщено наименование “ЗАЛОЖЕНА ВЕЩ“. В този департамент следва да се регистрират всички продажби, извършени по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи. Обвързването на документа от ФУ с продажбата на конкретна вещ може да бъде постигнато като в регистъра по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за дейността на заложните къщи, освен посочената в чл. 11, ал. 2 от цитираната наредба информация се добави индивидуалния номер на ФУ, както и номера, датата и часа на издаване на фискалната касова бележка.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС отпускането на кредит срещу насрещна престация лихва е освободена доставка. Отпускането на кредит, обезпечен със залог, срещу лихва, попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС и представляват освободена доставка.
Последователното тълкуване на приходната администрация е на едно по-широко съдържание на понятието “лихва“, като за “лихва“ се счита освен уговореният лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на кредит/заема, комисионните възнаграждения и други подобни. Такъв характер има и еднократната такса, дължима при отпускане на заема.
Таксите за съхранение на заложените вещи представляват облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС.
Доставките на финансовите услуги по чл.46, ал.1, т.1 от ЗДДС и другите услуги /таксите за съхранение/, свързани с дейността на заложните къщи, се документират по реда на чл. 118 от ЗДДС с издаване на фискална касова бележка за всяка извършена доставка.
Съгласно чл. 27 от Наредба № Н-18/2006 г. регистрирането на доставките по данъчни групи е в зависимост от характера на доставките, като в данъчна група „А“ следва да регистрирате услугите, продажбите на които са освободени от облагане с ДДС, а вданъчна група“Б“ следва да се регистрирате стоките и услугите, продажбите на които са облагаеми с 20% ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.33 от Наредба Н-18 от 13.XII.2006 г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във фискалното устройство чрез операциите “служебно въведени“ или “служебно изведени“ суми.С оглед разпоредбата на чл.33 от от Наредба Н-18 от 13.XII.2006 г. суматададена от заложната къща на залогодателя при залагане на вещта следва да се отрази на ФУ чрез операцията“служебно изведени“, а сумата на върнатата от залогодателят главницаследва да се отрази на ФУ чрез операцията „служебно въведени“.
Данъчно третиране по ЗДДС на предоставяне по занятиена парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи и продажба на заложена вещ от заложни къщи и регистриране напродажбите по реда на Наредба Н-18 от 13.XII.2006 г. е разгледано подробно в писмо на НАП с изх.№04-19-744 от 22.12.2009 г., което може да сенамери на интернет страницата й на адрес: www.nap.bg.
‘