3_1111/08.07.2014г.
ЗДДС, чл.72
Относно: период на упражняване на право на приспадане на данъчен кредитсъгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството притежава фактура за доставка на пшеница с дата на издаване 02.07.2013г. По посочената фактура не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, защото зърното е на склад за преработка. Към запитването е приложена фактурата, платежно нареждане и банково извлечение.
Предвид разпоредбата на чл.72 от ЗДДС се поставя въпроса възможно ли е да се упражни право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура през данъчен период м.юли 2014г., като същата се включи в дневника за покупки за този данъчен период?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон заполучени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
По силата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
За да е налице право на приспадане наданъчен кредит, е необходимо доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице, което е съобразено с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да са спазени изискванията на чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС.
Съгласно чл.72, ал.1 от закона, регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода. На основание чл.68, ал.2 от ЗДДС правото на приспадане възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Предвид разпоредбата на чл. 25, ал.6, т.1 от закона на датата на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице-доставчик да го начисли. По силата на ал.7 от цитираната разпоредба когато преди да е възникналоданъчното събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. На основание чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл.125 ЗДДС за този данъчен период и отрази издадения документ в дневника за продажбите за същия период. Доставчикът следва да е спазил изискванията на чл.113, ал.4 ЗДДС относно срока за документиране на доставката.
Видно от приложената към писменото запитване фактура стоката е получена на 02.07.2013г. и същата е платена на 02.07.2013г. съгласно приложеното банково извлечение, поради което за целите на настоящото становище се приема, че данъчното събитие и изискуемостта на данъка във връзка с доставката са настъпили на същата дата. Следователно, в настоящия случай, предвид изложената нормативна уредба няма пречка фактурата от 02.07.2013г. да бъде включена в дневника за покупки за данъчен период м.07.2014г. и да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит при наличие и на другите законови разпоредби, регламентиращи това право.
Важно е да се отбележи, че настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената задълженото лице не може да се позове на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘