Относно: писмено запитване от сектор „Селекция и контрол” във връзка с прилагането на ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 20-25-107/ 24.04.2009г.е изложена следната фактическа обстановка:
Българската фирма е издала фактури с предмет «спедиторски услуги». Получател по доставката е лице, регистрирано по ДДС в Румъния. От представени копия на транзитни митнически декларации е видно, че румънската фирма закупува стока от Турция и същата минава транзит през страната. Като отговорно лице е вписана друга българска фирма. Представени са обяснения, че проверяваното лице извършва на румънския контрагент спедиторска услуга във връзка с международен транспорт на стоки и по-точно „митническо оформяне” на документи съгласно чл.30, ал.2 от ЗДДС. Не са представени допълнителни доказателства за извършване на спедиторски услуги съгласно чл.22, ал.6 от ЗДДС. Не са представени и доказателства за регистрация на лицето като „официален представител” в Агенция „Митници”.
Поставен е въпрос: Следва ли да се приеме, че е оказана услуга «митническо оформяне», при което доставката е с място на изпълнение извън територията на страната или е налице доставка с място на изпълнение територията на страната, облагаема с 20 %, поради липса на доказателства за извършена спедиторска услуга и прилагане на чл.22 и чл.23 от ЗДДС.
Предвид така изложената обстановка, която не е изчерпателна, изразявам следното становище:
В настоящия случай е необходимо да се дефинира точно вида на услугата, която българската фирма извършва, с цел правилно определяне на мястото на изпълнение на съответната доставка и начина на облагане по ЗДДС.
Предвид посочването от фирмата на предмет на доставката «спедиторски услуги» следва да се съобразят следните разпоредби на ЗДДС:
Спедиторска услугае услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки и включените в същия дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране, митническо оформяне.
Доколкото е изяснено в писменото запитване, транспорта на стоката се извършва от Турция до Румъния и не е налице хипотезата на чл.22 и чл.23 от ЗДДС / не се извършва транспорт между държави членки на Общността/. Не е налице и хипотезата на чл.30 от ЗДДС, тъй като транспорта не е между трета държава и България.
Данъчното третиране на спедиторската услуга при транспорт от трета страна до друга държава членка ще се определи по реда на чл.21, ал.2, т.2 от ЗДДС. В случай, че се извършва спедиторска услуга за цялата отсечка, услугата ще е с място на изпълнение извън територията на страната.
Видно, в настоящия случай не е представен спедиторски договор. Считаме, че е необходимо да се изследват и други относими към доставката документи, за да може да се установи дали действително са налице спедиторски услуги. Такива документи могат да бъдати договор между спедитора и превозвача, фактури и документи, удостоверяващи плащания между тях.
Във връзка с изясняване на предмета на доставката и взаимоотношенията между фирмите е необходимо да се изиска и информация от румънския контрагент – за взаимоотношенията му с българската фирма, както и копия от договори и документи, при наличието на такива.
Предвид представянето на копия на транзитни митнически декларации, в които като отговорно лице е вписана друга българска фирма, считаме, че би следвало да се извърши насрещна проверка на същата с цел изясняване на взаимоотношенията и извършените услуги от проверявания субект.
В случай, че проверяваното лице не действа като спедитор, а само попълва митническата декларация /което действие, по своята същност не попада в хипотезата на „митническо оформяне”/, считаме, че за извършените от него услуги ще е приложима разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС, а именно – мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва доставката.
‘