Писмено запитване във връзка с прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада

Изх. № М-26-Т-397
Дата: 29.07.2020 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Спогодба за социална сигурност между Република България и
Канада, чл. 2;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 3;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 4;
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 6 (а);
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, чл. 6 (б).

ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №М-26-Т-397/21.07.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Основната икономическа дейност на „……” ООД е разработка на софтуерни продукти. Единият управител – г-н …………. в момента живее, работи и се осигурява в Канада. Няма данни дали г-н …………. има определено възнаграждение в качеството си на управител на търговското дружество.
Във връзка с гореизложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Г-н ………….., който ще полага личен труд и в дружеството, трябва ли да се осигурява и в България?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада (Спогодбата) е в сила считано от 01.03.2014 г. и се прилага на територията на Република България и Канада (не се прилага на територията на провинция Квебек).
В материалния обхват на спогодбата е включено законодателството, което е посочено в чл. 2 от нея, като по отношение на Република България са включени Кодекса за социално осигуряване (КСО) и подзаконовите актове по отношение на пенсиите от държавното обществено осигуряване за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване и произтичащите от тях наследствени пенсии, както и вноските за тях.
По отношение на Канада в материалния обхват на спогодбата се включва Закона за социална сигурност за старост и Правилниците за социална сигурност за старост, Канадския пенсионен фонд и Правилниците на пенсионния фонд.
Спогодбата се прилага към всяко лице, което е или е било подчинено на законодателството на Република България или на Канада или на двете страни, както и спрямо лица, чиито права произтичат от правата на първото лице, по смисъла на приложимото законодателство, на която и да е от страните (чл. 3 от Спогодбата).
Лицата, попадащи в персоналния обхват на спогодбата са подчинени на същите задължения съгласно законодателството на другата страна и имат право на пенсии по това законодателство при същите условия, както и гражданите на другата страна (основание от чл. 4 от Спогодбата).
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Спогодбата (чл. 6 – чл. 11), при условие че е налице трансгранична ситуация спрямо лице, което попада в нейния персонален обхват. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се плащат задължителните осигурителни вноски, отнасящи се до дадено лице, обхванато от спогодбата, съобразно нейния материален обхват. Законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на Спогодбата. Следователно по отношение на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения се прилага съответното национално законодателство.
Съгласно чл. 6 (a) от Спогодбата наето лице, което работи на територията на една от страните, по отношение на работата се подчинява само на законодателството на тази страна.
Самостоятелно заето лице, което обичайно пребивава на територията на една от страните и което работи за своя сметка на територията на другата страна или на територията на двете страни, по отношение на работата си е подчинено само на законодателството на първата страна (чл. 6 (б) от Спогодбата).
От изложената в писменото запитване фактическа обстановка става ясно, че към настоящия момент г-н ………… полага труд само на територията на Канада за две дружества, едното от които е установено в Канада, а другото в България. Статутът му на трудово активно лице в Република България и в Канада не е напълно изяснен – като наето или самостоятелно заето лице. В чл. 6 (a) от Спогодбата е изведено правилото за приложимо законодателство по месторабота на наетото лице. На основание цитираната разпоредба, ако дейността на г-н ………… в Канада и тази по управление на дружеството в България се извършва в качеството му на наето лице за двете дружества, следва да се приложи канадското законодателство. За трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за осигурителните рискове, извън материалния обхват на Спогодбата.
В хипотезата, при която трудовата дейност в качеството му на съдружник в българското дружество (по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО), приложимо ще бъде законодателството на Канада, независимо в коя държава се извършва дейността. Това произтича от обстоятелството, че съгласно чл. 6 (б) от Спогодбата законодателството на държавата по пребиваване на лицето се прилага в случаите на самостоятелна заетост. За трудовата му дейност за българското търговско дружество се дължат осигурителни вноски по българското законодателство за рисковете, извън материалния обхват на Спогодбата.
Предвид че обществените отношения в сферата на задължителното здравно осигуряване не се регулират със Спогодбата, и при условие, че г-н ……….. попада в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, определен с чл. 33, ал. 1, т. 1- 6 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), по отношение на задължителното здравно осигуряване следва да се прилагат разпоредбите на същия закон.
В този аспект следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО. Тя предоставя възможност за освобождаване на българските граждани, които пребивават продължително в чужбина от задължително здравно осигуряване при определени условия. Съгласно тази разпоредба българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.
Необходимо е да имате предвид, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми предвид изложената в писменото запитване фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/

5/5

Вашият коментар