ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДС
В Дирекция ОДОП
постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-17/ 18.01.2017 г.
Дружеството развива търговска дейност с основен продукт – бира. Осъществяват се вътреобщностни придобивания на бира от държави-членки на ЕС. Дружеството е получател, а стоката пристига в лицензиран данъчен склад на друга фирма под режим отложено плащане на акциза. Има подписан договор между двете фирми, като дружеството е вложител, а другата фирма – складодържател /регистриран по ЗАДС/. Складодържателят подава информация за дължимия акциз на получената стока /бира/. Издава се акцизен данъчен документ /АДД/ за размера на акциза, която сума се превежда по банков път на складодържателя и той го заплаща от свое име. Складодържателят издава на възложителя фактура, в която включва размера на дължимия акциз, който вече е платен, сумата на услугата по договора и върху общата сума начислява ДДС.
Подписан е договор с друга фирма – складодържател, но фактурата издадена от него е различна. В нея се включва само услугата, без да се включва акциз.
Поставени са следните въпроси:
Коя от посочените фактури е правилна? Във фактурата на дружеството към клиента посочва ли се акциз?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Обект на облагане с данък върху добавената стойност по смисъла на чл. 2 от ЗДДС е всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация; всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната; всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон; вносът на стоки.
Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от ЗДДС.
Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.
Съгласно чл.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, като в чл.5 е посочена бирата.
Съгласно разпоредбите на ЗАДС, контролът върху акцизните стоки се осъществява от митническите органи, които при осъществяване на правомощията си имат правата и задълженията на органи по приходите, относно установяването и събирането на дължимия акциз.
Режимът отложено плащане на акциз е приложим при производството, складирането и движението на акцизни стоки. При този режим временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвежданеили внасяне на територията на страната. Отлагането се изразява в това, че вместо на датата на настъпване на данъчното събитие и възникване на акцизното задължение, акцизът става изискуем по-късно, когато акцизните стоки бъдат освободени за крайно потребление.
Съгласно чл.84, ал.1 от ЗАДС, данъчни документи по смисъла на този закон саакцизен данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ. По смисъла на чл.84, ал.2 от ЗАДС, данъчните документи са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз.
Предвид гореизложеното, при издаване на акцизния данъчен документ по чл. 84 от ЗАДС, не следва да се издава фактура по смисъла на ЗДДС и да се начислява ДДС върху стойността на начисления акциз, доколкото нямадоставка по смисъла на ЗДДС. В случая не е налице обект на облагане с ДДС по смисъла на чл. 2, тъй като не се реализира прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стоката и в тази връзка няма доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
За осъществената от складодържателя на възложителя услуга – предоставяне наскладова площ, ще са относими разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗДДС и за осъществената доставка следва да се издаде фактура.
Данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Включването в данъчната основа на доставката на дължимите във връзка с нея данъци и такси е обусловено единствено от тяхната дължимост във връзка с доставката, без да е поставено в зависимост от обстоятелството кое е лицето – платец съгласно закона или договорните отношения между страните по сделката съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
Начисленият акциз следва да се включи в данъчната основа при продажбата на стоката след освобождаването на стоката за крайно потребление от доставчика на стоката към този момент.
‘