ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на ЗДДС
В Дирекция ОДОП
постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-38/ 02.03.2017 г.Изложена е следната фактическа обстановка:
Земеделски стопанин, нерегистриран по ЗДДС към 24.01.2017г. е извършил ВОП от Полша с фактура № 2/ 24.01.2017г., която е платена на 26.01.2017г. на стойност 89 700 евро за крави юници. Предприета е регистрация по ЗДДС на земеделския стопанин и регистрацията е от 09.02.2017г. Към документите за регистрация по ЗДДС е подадена справка за ВОП преди датата на регистрация за 175 437 лв.
Поставен е следният въпрос: Трябва ли да се входира в ТД на НАП в 45 дневен срок Приложение № 2 – Опис на наличните активи по смисъла на закона за счетоводството, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.74 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в друга държава членка.
В чл. 99 от ЗДДС се въвежда самостоятелно основание за задължителна регистрация, както за данъчно задължени лица, така и за данъчно незадължени юридически лица, които придобиват стоки от регистрирани по ДДС доставчици в други държави членки. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посоченият праг, подлежи на облагане с данък по този закон.
Правилата за определяне на момента на настъпване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване са регламентирани в чл. 63, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Прилагайки правилата на чл. 25 от ЗДДС, това е датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или датата, на която стоката по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС бъде фактически предоставена или датата на отделянето или предоставянето на стоката по чл. 6, ал. 3 от ЗДДС.
Изискуемостта на данъка, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС, настъпва на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 от същата правна норма. Независимо от ал. 3 на чл. 63 от ЗДДС, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие (чл. 63, ал. 4 от ЗДДС).
По отношение наличието на вътреобщностно придобиване, датата на данъчното събитие, съответно датата на изискуемостта на данъка, дължим за вътреобщностното придобиване, конкретните факти и обстоятелства следва да бъдат установени съобразно конкретиката на казуса.
В случая, изложен в запитването, е посочено, че земеделският производител е регистриран по ЗДДС на 09.02.2017г.
Не са предоставени данни, дали фактурата е свързана с авансово плащане или е издадена във връзка с прехвърляне на собственост, липсва информация и за условията по доставката. В разговор по телефона е уточнено, че транспортът е включен във фактурата за продажбата и се организира от доставчика. Допълнително са изпратени и копия на транспортните документи, които не се четат добре. Видно е, че стоката е натоварена на 31.01.2017г. и е пристигнала през м.02,2017г., без да може да се прочете датата.
Според общия принцип в правото при движимите вещи, ако не е уговорено друго, собствеността се прехвърля с предаването.
Специалният ред за определяне на датата на възникване на данъчното събитие по отношение на ВОП, предвиден в чл. 63, ал. 1 от ЗДДС препраща именно към това основно правило, като е посочено, че данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
По отношение на изискуемостта на данъка, специалните правила по отношение на ВОП предвиждат по-различно третиране спрямо общия ред, чрез които законодателят се е съобразил с особеностите на вътреобщностната търговия и в частност с това, че придвижването на стоките и документите, удостоверяващи доставките между контрагентите (фактури, транспортни документи и др.) предполагa по-дълъг период от време в сравнение с една доставка, която се извършва изцяло на територията на страната.
Фактурата е издадена на 24.01.2017г. и е платена на 26.01.2017г., поради което същата е издадена във връзка с авансово (цялостно или частично) плащане.
Стоката – крави юници, са пристигнали в страната през м.02.2017г., като датата на пристигане ще е и датата на данъчното събитие и за лицето възниква задължение за начисляване на данъка при ВОП, тъй като изискуемостта на ДДС възниквана 15-то число на месеца, следващ месеца на данъчното събитие.
За упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит по ВОП ще са приложими общите правила на ЗДДС, а не специалните правила на чл.74 от ЗДДС.
По отношение правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за извършените от дружеството вътреобщностни придобивания следва да се съобрази практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Съдът приема, че изискването за данъчно задълженото лице да декларира началото на своята дейност по членове 213 и 214 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност не е част от правото на приспадане, а е формално изискване с оглед на осъществяването на контрол. Освен това, установените от държавата членка формални условия, които трябва да бъдат изпълнени от данъчно задълженото лице, за да може то да упражни правото на приспадане на данък върху добавената стойност, не могат да превишават строго необходимото с оглед на проверката за правилно прилагане на процедурата по самоначисляване (решения по дела “ЕМС-България” ООД, С-284/11, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Uszodaepito, C-392/09). Съдът е постановил също така, че основният принцип на неутралитет на данъка върху добавената стойност налага неговото приспадане по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания. Щом разполага с необходимата информация, за да установи, че данъчно задълженото лице като получател на разглежданите доставки е платец на данъка върху добавената стойност, данъчната администрация не може да му налага допълнителни условия във връзка с правото му да приспадне този данък, които могат да доведат до осуетяване на упражняването на това право (решения по дела Ecotrade, С-95/07 и С-96/07, Nidera Handelscompagnie C-385/09, Dankowski, C-438/09).
След като лицето е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС на 09.02.2017 г., то неговата идентификация за целите на ЗДДС е направена в разумен срок, поради което за начисления от дружеството данък върху добавената стойност за извършените от него вътреобщностни придобивания ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при спазване на общите изисквания за упражняването му (по общите правила на чл. 69 от ЗДДС при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон).
‘