№ М-24-37-38
Дата: 19.10.2018 год.
КСО, чл. 4, чл. 10;
Регламент (ЕО) №883/2004;
Регламент (ЕО) №987/2009.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №……………….. г., Ви уведомявам следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка Вие работите в различни държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – Великобритания, Испания, Австрия, България, като редактор и писател на свободна практика. Дейността си извършвате основно чрез интернет и изпращате изготвените материали по електронна поща, срещу което получавате възнаграждение. Имате постоянен адрес в България, но не пребивавате постоянно в страната.
В тази връзка поставяте следния въпрос: Какви осигурителни вноски дължите за осъществяваната от Вас дейност?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и поставения въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно разпоредбата на чл. 11, параграф 1 от регламента лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение да се определи дали същите извършват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и лицата, полагащи труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” за целите на кодекса. Това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
За да възникне задължение за осигуряване е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В случаите, когато лицето упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице (свободна професия) и притежава качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, то същото се разглежда като упражняващо дейност като самостоятелно заето лице по отношение на България с оглед определяне на приложимото законодателство.
Важно е да се подчертае, че ако не притежавате качеството „осигурено лице” по смисъла на КСО, не можете да се третирате като самостоятелно заето лице в България с оглед определяне на приложимото законодателство.
Следва да имате предвид, че във всички случаи, когато лицето упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата-членка, в която пребивава (основание чл. 16(1) от Регламент №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на координационните регламенти е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
С оглед на горното, в случай че по смисъла на координационните регламенти пребивавате в България, следва да подадете в компетентната териториална дирекция на НАП по местоживеене съответния образец на уведомление за извършване на дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки.
Компетентната институция на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство и информира институциите на всички други държави-членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
Следователно, ако на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 спрямо Вас бъде определено като приложимо българското законодателство, то за цялата си трудова дейност на територията всички държави-членки ще се прилага българското законодателство и задължителните осигурителни вноски ще са дължими в България по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава-членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава след поискване от лицето или от работодателя. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които то полага труд.