Изх. № 53-00-80
13.08. 2020 г.
ЗДДС – чл.30
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-80/02.07.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
…..е получило доставка на услуга, свързана с международен транспорт от Гърция до Норвегия. Получило е фактура с начислен ДДС със ставка нула на сто на основание чл. 30 от ЗДДС. Във фактурата е посочен предмет на доставката „Извършен международен транспорт Гърция – Норвегия с тов. автомобил РК …..ВР/РК …..ЕН по заявка договор …..”.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Коректно ли е съставена фактурата и кое е правното основание за облагане по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС нулевата ставка се прилага в случаите на осъществена услуга по международен транспорт на стоки от място на територията на страната до трета страна или територия, както и в обратната посока или между две места на територията на страната, когато е част от международен транспорт на стоки по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗДДС. Кралство Норвегия не е държава – членка на ЕС, т.е. има качеството на трета страна по смисъла на ЗДДС. Същевременно транспортът на стоките е започнал в Република Гърция, която е държава – членка на ЕС. Поради това доставката попада сред облагаемите с нулева ставка,посочени в чл. 23, ал. 3, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Съгласно ал. 6 на същата разпоредба от ППЗДДС за доказване на доставката доставчикът трябва да разполага с документите, посочени в чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС – лиценз за извършване на международен превоз на товари, международни превозни документи, в които е вписан като превозвач или копие от тях, фактура за доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.