Изх. № М-39-00-2
Дата: 04.05.2020 год.
ЗОПБ, чл. 3, ал. 1, т. 2
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите Ваше запитване, заведено с …………………….., с което е поставен въпрос относно тълкуване на редакцията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване плащанията в брой (ЗОПБ) при изплащане на дивидент, в контекста на нейното изменение, обнародвано с ДВ, бр. 94 от 2019 г., становището е следното:
С § 55 на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИД на ЗМИП), считано от 02.12.2019 г., редакцията на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е следната:
„Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“
Наробното събрание приема ЗОПБ през 2011 г. (обн. ДВ, бр. 16 от 2011 г.) с цел да се ограничи сивия сектор в икономиката на страната, чрез насърчаване отчитането на реалните обороти от стопанската дейност и стимулиране използването на пълния потенциал на банковата система. От мотивите за приемане на закона става ясно, че законодателният замисъл е регулациите да обхващат движението на парични средства над определен размер, т. е. ограниченията да не са само по отношение на плащанията по договори. Действалият обаче до 02.12.2019 г. текст на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия беше приложим само относно договорите. Поради липсата на мотиви за промяната в текста на тази разпоредба, привнесена с § 55 на ЗИД на ЗМИП (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), следва да се приеме както наличието на връзка между плащанията в брой и мерките срещу изпиране на пари, така и че с новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е реализиран първоначалният законодателен замисъл за ограничаване на паричните транзакции в брой, не само когато техният източник е договор, а и по отношение на всички основания (с изключение на посочените в чл. 2 от ЗОПБ), в това число и извъндоговорните, пораждащи задължения за предаване на пари, каквито са деликтът, неоснователното обогатяване, воденото на чужда работа без пълномощно, решение на общото събрание на съдружниците, на етажни собственици и т.н. С изменението на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се увеличават хипотезите, обхванати от забраната за извършване на плащания в брой на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.
Що се отнася до отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, същите възникват в резултат на сложен фактически състав, т.е. при изпълнението на определените в Търговския закон (ТЗ) предпоставки. Дивидентът е доход, който се изплаща на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като вземането на решение за разпределянето му е в компетенциите на общото събрание.
В случай че съдружниците решат да разпределят дивидент, при неговото изплащане трябва да се съобразят и с изискванията на ЗОПБ. Ако размерът на дивидента е сума, която е равна или надхвърля ограничението от 10 000 лева, предвидено в ЗОПБ, изплащането следва да се извърши по банков път или чрез вноска по сметката. Това е описано и в т. IV. 6. от указанието на Министерство на финансите (УК – 3 от 04.04.2011 г.) относно прилагането на закона, в което се казва, че чл. 3, ал. 1, т. 1 важи и за изплащането на дивиденти.
Освен това в Указанието е даден пример, свързан с изплащането на дивидент на съдружник повече от един път в годината, чиято обща стойност е, например 30 000 лева. В случай че за всяко едно от плащанията има изготвен протокол – решение на съдружниците и сумата на всяко едно от тези плащания (предвидена в съответното решение на общото събрание) е под законовоопределения размер, то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, доколкото всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна по отношение приложението на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Казано с други думи, в случаите когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници надвишава 10 000 лв., но спрямо конкретен съдружник, размерът на изплатения му дивидент, определен съгласно дяловото му участие, по силата на отделно решение на общото събрание на съдружниците е в размер по-малък от 10 000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ не следва да намери приложение. Това е така, тъй като от значение за прилагането на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е размерът на изплатения дивидент да е част от обща престация, дължима към конкретно лице. В обощение може да се каже, че новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ не променя прилагането на ЗОПБ в хипотезата изплащане на дивидент.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/