Изх. №20-00-465
16.01.2020 г.
чл. 82, ал. 3, т. 2 от ЗДДС
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Х – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е учредено през 2017г., като клон на чуждестранен търговец (КЧТ) – „Х“, ЛЮКСЕМБУРГ. Клонът е част от групата на Х, като от 2017 г. получава услуги от „Х – КЛОН УНГАРИЯ“, установено на територията на Унгария, което също е част от групата на Х с принципал „Х“, ЛЮКСЕМБУРГ.
Услугите се състоят в осигуряване на 24/7 телефонно съдействие на застрахованите лица, сключили договор за застраховка „Пътуване в чужбина“ с „Х– КЛОН БЪЛГАРИЯ“, както и организиране на асистанс при всяко събитие, което е покрит риск по застраховката (организиране на хоспитализиране и проследяване на курса на лечение, медицински консултации с лекарски екипи, организиране на спешно транспортиране, репатриране и т.н.) В допълнение, унгарският КЧТ предоставя и финансови гаранции на трети лица за възникнали разходи във връзка с предоставянето на услугите, с цел избягване на забава при оказване на своевременна медицинска помощ или трансфер на застрахованите лица.
За предоставенише услуги, унгарският КЧТ на месечна база издава фактури на „Х – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ.
До този момент, за предоставените услуги „Х“ КЧТ в качеството на получател, начислява ДДС на основание чл.82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрез съставяне на протокол по чл. 117 от ЗДДС, които включва в съответните отчетни регистри и справки-декларации по ЗДДС.
КЧТ в България счита, че има основание да преустанови прилагането на този подход на начисляване на ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС, като започне да третира сделките, като вътрешен оборот по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС и съответно да неначислява ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Правилно ли е разбирането на „Х – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ относно данъчното третиране на услугите, предоставяни от унгарския клон на българския КЧТ, а именно, че същите представляват вътрешен оборот по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС и не следва да се начислява ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Правната уредба на клон на чуждестранно лице се съдържа в чл. 17а от Търговския закон (ТЗ) и е част от общата уредба на клон на търговците, уредени в глава пета на ТЗ (чл. 17 до чл. 20). Изискванията към клоновете на чуждестранни юридически лица са да водят търговски книги като самостоятелен търговец и да съставят баланс (чл. 19 от ТЗ).
Вписването на клон на чуждестранен търговец не води до възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и организационно отношение негова част. Това означава, че клонът не притежава обособено имущество, различно от това на неговия принципал, но може да влиза в правоотношения с трети лица и да бъде контрагент по сделки, но с уточнението, че правата и задълженията по така сключените договори възникват направо в патримониума на търговеца. Затова и фирмата, под която се вписва, включва фирмата на търговеца и добавката „клон“, респективно „клон на чуждестранен търговец“ (КЧТ).
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното, както и доставката на услуга между клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и клонове или структурни звена в състав на същото лице, установени на територията на друга държава членка, в тези случаи е налице вътрешен оборот.
Действието на разпоредбата е с оглед практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), по-конкретно с оглед мотивите на Решение по дело С-210/04 FCE Bank. В същото е посочено, че доколкото клонът не разполага със собствен капитал следователно, рискът, свързан с икономическата дейност, остава изцяло за „дружеството-майка“, т.е. клонът зависи от „дружеството-майка“ и заедно с него представлява едно единствено данъчно задължено лице. Предвид това не съществува правоотношение между клона и „дружеството-майка“, по което да са налице взаимни престации, т.е. предоставянето на услуги между клон и „дружество-майка“, както и между „дружество-майка“ и клон не е облагаемо. Съгласно постановеното в решението “…член 2, пар. 1 и член 9, пар. 1 от Шестата директива следва да се тълкуват в смисъл, че постоянен обект, който не е юридическо лице, отделно от дружеството, към което принадлежи, установено в друга държава членка и на което дружеството предоставя услуги, не трябва да се третира като данъчно задължено лице заради разходите, които му се начисляват във връзка с тези доставки”. Това тълкуване е приложимо и за предоставянето на услуги между клонове или структурни звена, установени на територията на друга държава членка, и клонове или структурни звена в състава на едно и също лице, установени на територията на страната.
С оглед гореизложеното, отношенията, които възникват между клона разположен на територията на страната и клона разположен на територията на Унгария (друга държава членка), които са част от групата в състава на едно и също лице (Х) с принципал „Х“, ЛЮКСЕМБУРГ, не следва да се третират като доставка на услуга, а е налице вътрешен оборот по смисъла на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС. Тъй като не е налице доставка, между двете структурни звена в състава на едно и също лице, за „Х – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ не възниква задължение за издаване на протокол, доколкото не са налице хипотезите на чл.117 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.