Писмо с Изх. №53-04-636; 24.10.2018 г.; ; чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,; чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.; чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.; чл. 34, ал. 1 от ЗП

Изх. №53-04-636
24.10.2018 г.

чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.
чл. 34, ал. 1 от ЗПУПС
чл. 12, ал. 1 от ЗПУПС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-636/27.09.2018 г., във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.).
В запитването не е изложена фактическа обстановка, но е приложена разпечатка на Ваша кореспонденция, осъществена по електронен път с член на Съвета на директорите на „ИПЕЙ“ АД, който уточнява, че „ИЗИПЕЙ“ АД е платежна институция и издава микросметките в ePay.bg, по които търговците получават плащания. Уточнява също така, че ePay.bg е платежен оператор, който предоставя техническата възможност за реализиране на електронни онлайн плащания, поради което компаниите сключват тристранен договор с „ИЗИПЕЙ“ АД и „ИПЕЙ“ АД.
Поставен е следният въпрос:
Необходимо ли е фирмата – доставчик, да документира плащания от клиенти през „ИПЕЙ“ АД и PayPal с издаването на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, при условие че сключи тристранен договор с „ИЗИПЕЙ“ АД и „ИПЕЙ“ АД?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По смисъла на ал. 3 на същия член, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
На основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18/2006 г.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. урежда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата. В случай, че плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на приходите от стопанска дейност на сдружението чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗПУПС платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги по чл. 4, т. 1 – 7 от закона в Европейския съюз. Според текста на чл. 4, т. 1 – 7 от ЗПУПС платежни услуги са:
1. услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
2. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;
3. изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
4. изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:
а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;
б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;
в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;
5. издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;
6. изпълнение на налични парични преводи;
7. услуги по иницииране на плащане;
В тази връзка следва да се има предвид, че по аналогично запитване Националната агенция за приходите е отправила запитване до Българска народна банка (БНБ), доколко плащанията, извършени чрез PayPal, могат да бъдат определени като плащания чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга.
Българска народна банка /БНБ/ е уведомила НАП, че плащанията през PayPal се извършват от PayPal (Europe) S.a.r.l. et Cic S.C.A, която е кредитна институция, лицензирана в държава членка на Европейския съюз – Люксембург. Сред сделките, които са включени в уведомлението, относно извършване на дейност на територията на Република България е издаването на електронни пари.
Електронните пари по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗПУПС са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари. Следователно паричната стойност на електронните пари може да се съхранява на карта или на сървър (като достъпът се осъществява чрез интернет).
Операциите с електронни пари не следва да бъдат приравнявани към платежните операции, свързани с изпълнение на кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, които представляват отделни платежни услуги по смисъла на чл. 4 от ЗПУПС. Кредитният превод, директният дебит и наличният паричен превод са платежни услуги, които могат да се използват за операциите по прехвърляне на средства от платеца към издателя на електронни пари и от издателя на електронни пари към получателя, във връзка с издаването и обратното изкупуване на електронните пари.
В уведомлението е посочено, че предвид посочените разпоредби трябва да се приеме, че при извършване на продажби, които са платени чрез елeктронни пари през PayPal, дружеството следва да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.
Доставчиците на платежни услуги са посочени в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗПУПС. Това са:
– банките по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),
– дружествата за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,
– платежните институции по смисъла на ЗПУПС,
– доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на ЗПУПС;
– Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публично-правни функции.
Легални дефиниции на платежните операции кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод са регламентирани в §1, т. 3, т. 19 и т. 20 от ЗПУПС и в разпоредбите на чл. 14, чл. 17, чл. 20 и чл. 22 от Наредба №Н-18/2006 г. от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредба №18/2018 г.).
„Кредитен превод“ и „директен дебит“ са форми на безналични плащания и в случай, че плащанията се извършват чрез „кредитен превод“ и „директен дебит“ по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС.
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗПУПС, Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако по преценка на БНБ заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз. Съгласно чл. 19 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
Когато плащането се извършва чрез „Изипей“ АД, Epay.bg, PayPal, Ebg.bg, 2Checkout и други, следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 19 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции, както и представянитеплатежни услуги за които е лицензиран. При положение, че същите са посочени в регистъра, това означава, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност като платежна институция по смисъла на ЗПУПС.
В този случай, по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар