Изх. №53-04-741
24.07.2019 г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС
чл. 17, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„Х” ЕАД сключва договор за доставка на трансформатор мостра с мощност 400kVa с австрийско дружество У- Австрия), което е регистрирано за целите на ДДС в Австрия с VAT номер ATU…………., като към писменото запитване е представен образец на договора. У – Австрия е регистрирано лице за целите на ЗДДС в България с VAT номер BG………….. Х получава трансформатор мостра с фактура, в която е начислен български косвен данък и транспортен документ, съгласно който стоката се транспортира директно от лице от Унгария до България.
Към писменото запитване са приложени превод на издадената от У – Австрия фактура с неофициален превод на български език и съпътстващи фактурата документи и транспортен документ.
Съгласно описаната фактическа обстановка дружеството смята, че е налице транзитна продажба по смисъла на чл. 329, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), тъй като унгарския продавач доставя стоката не на У – Австрия, а директно на Х. Съгласно практиката на Съда на Европейския съд (СЕС) във връзка с решения С-430/09 и С-245/04 дружеството смята, че освободената от данък е доставка между унгарският доставчик и У – Австрия, действащ чрез българския си ДДС номер, респективно следващата доставка е с място на изпълнение на територията на България и коректно е издадена фактура от У – Австрия под българския си VAT номер и с начислен български косвен данък.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по така издадената и получена фактура и коректно ли е издадена тя?
2. Необходимо ли е в допълнение на фактурата и транспортните документи да се изискат допълнителни документи с цел доказване на коректното отразяване на доставката от страна на У – Австрия, посредством българският си ДДС номер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно практиката на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем СЕС с Решение от 06.04.2006 г. по дело С-245/04, EMAG Handel Eder по отношение на мястото на изпълнение на две последователни доставки в подобна ситуация, съдът приема, че „ако първата от двете последователни доставки е доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки и затова има като резултат вътреобщностно придобиване, което се облага с данък в държавата членка на пристигане на пратката или транспорта на стоки, за втората доставка се счита, че става на мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, т.е. в държавата членка на пристигане на стоките. И обратното, ако доставката, която включва вътреобщностна пратка или транспорт на стоки, е втора от двете последователни доставки, първата доставка, която във всички случаи е настъпила преди стоките да бъдат изпратени или транспортирани, се счита че е настъпила в държавата членка на отпътуване на пратката или транспорта на стоки.“
Следователно, за едната от двете последователни доставки мястото на изпълнение се определя по чл. 17, ал. 2, а за другата – по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, в зависимост от това към коя от двете доставки се отнася транспорта. Предвид практиката на СЕС, макар двете доставки да са предмет на едно-единствено движение на стоки, те трябва да са последователни във времето.
В тази връзка, с Решение от 16 декември 2010 г. на СЕС по дело C-430/09 Euro Tyre Holding BV се казва, че Шеста директива не предвижда общо правило по отношение на въпроса към коя доставка следва да се отнесе вътреобщностният превоз, ако последният е извършен от или за сметка на лицето, което участва в двете доставки като пръв получател на доставката и втори доставчик. Отговорът на този въпрос зависи от общата преценка на всички обстоятелства, които позволяват да се установи коя доставка отговаря на условията, свързани с вътреобщностните доставки. Според съда, за първото от тези обстоятелства – прехвърлянето на правото на разпореждане със стоката като собственик в рамките на последователно извършени доставки, е важно да се каже, че междинният купувач може да прехвърли на втория купувач правото да се разпорежда като собственик, само ако преди това то му е било прехвърлено от първия продавач.
Освен това, според СЕС обстоятелство, че прехвърлянето на собствеността върху стоките по първата сделка е станало в държавата членка на изпращането им, не е достатъчно, за да се приеме, че именно първата доставка представлява ВОД, тъй като съда не изключва възможността, второто прехвърляне на правото на разпореждане със стоката като собственик, също да е станало на територията на държавата членка на първата доставка, преди извършването на вътреобщностния превоз.
Съгласно представените към запитването документи, единичната договорена цена включва всички необходими разходи по изработка и доставка на трансформатор мостра, по условията на DDP Инкотермс 2010, на адрес: Трансформаторна работилница на Х, гр. ………., ул. „………………..“ …. Стоката е транспортирана директно от Унгария до България, като са налице две последователни доставки на договорената стока, която е предмет на едно единствено транспортиране, а австрийското дружество се е идентифицирало посредством българския си ДДС номер, към крайния получател – Х.
В конкретния случай, предвид описаното в запитването и изложеното до тук, доколкото „У – Австрия се е идентифицирало чрез българския си ДДС номер и доколкото съгласно договореностите ги е придобило под българския ДДС номер на територията на страната, може да се направи извода, че за дружеството е налице вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС.
Последващата доставка към Х, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е с място на изпълнение на територията на страната и У – Австрия правилно е начислило български косвен данък в издадената фактура, под българския си VAT номер.
По втори въпрос:
В ЗДДС и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), не изискват други допълнителни документи освен дружеството да разполага с фактура съставена от доставчика в съответствие с изискванията на чл.114 от ЗДДС, но не пречи задълженото лице да разполага и с други документи доказващи извършването на доставката.