Писмо с Изх. прилагането на Спогодбата между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от обл

Изх. № М-94-Б-39
Дата: 02.07.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4;
ЗДДФЛ, 75.

ОТНОСНО: прилагането на Спогодбата между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с дивиденти, получени от местно физическо лице от дружество, регистрирано във Великобритания

В Централно управление на Националната агенция за приходите по електронната поща е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. №М-94-Б-39/30.03.2018 г.

Според фактическата ситуация, описана в запитването Ви, дружество, което е местно лице на Великобритания, изплаща дивиденти на физическо лице, което е местно лице на България. Посочили сте, че физическото лице е приложило чл. 10, ал. 2, буква „а“ от СИДДО между България и Великобритания, но тъй като размерът на изплатения дивидент е под 5000 GBR, във Великобритания този доход е необлагаем. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е българско местно лице, което получава дивидент от дружество от Великобритания с размер под 5000 GBR, да избере да прилага чл. 10, ал. 2, буква „а“ от СИДДО между България и Великобритания?
2. Следва ли лицето да плати данък за този доход в България?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), Ви уведомявам за следното:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
Поставените от Вас въпроси са свързани със задълженията на други лица, които остават анонимни. Също така запитването Ви е насочено към проучване становището на Агенцията относно прилагане на данъчното законодателство в представена хипотетична фактическа обстановка. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените от Вас въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-долу.

На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти са от източник в Република България, когато произтичат от участие в местни юридически лица и неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност. В конкретния случай, доколкото платецът не е местно юридическо лице, дивидентът е от източник в чужбина.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти в полза на местни физически лица от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. По смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е:
* доход от акции;
* доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
* скрито разпределение на печалбата.
Предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми дивидентите, разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Дивидентите, които не попадат в цитираната разпоредба са облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ. Окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Ставката на данъка за тези доходи е 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ).
В съответствие с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация. В разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДДФЛ изрично е уточнено, че дължимият данък по чл. 67, ал. 4 от закона за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти се декларира от местните физически лица в годишната данъчна декларация.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Член 10, ал. 2, б. „а“ от СИДДО между България и Великобритания урежда облагането на дивиденти в държавата, на която дружеството, платило дивидентите, е местно лице. Съгласно тази разпоредба дивиденти, платени от дружество, което е местно лице на Великобритания, могат също така да бъдат облагани с данък във Великобритания и в съответствие със законодателството на Великобритания. Изразът „могат също така да бъдат облагани с данък във Великобритания“, както и разпоредбата в цялост, в никакъв случай не следва да се тълкуват в смисъл, че се предоставя възможност на данъчно задължените лица да правят избор дали да прилагат или не някоя разпоредба от Спогодбата. В този смисъл, данъчно задължените лица не могат да избират дали техните доходи да бъдат облагани или не, по какъв начин, с каква данъчна ставка и от коя юрисдикция. Чрез изразът „могат да се облагат с данък“ тези въпроси са поставени в зависимост от законодателството на държавата на източника на дохода, в случая Великобритания. Това означава, че ако Великобритания налага такъв данък, то тя ще обложи съответния доход и обратно – ако такъв данък не е предвиден във вътрешното законодателство на Великобритания, то тази държава не може да обложи дохода само на основание на разпоредбите на СИДДО. Основна цел на СИДДО е разпределяне на данъчните правомощия на държавите и предвиждане на по-ниски данъчни ставки по отношение на определени доходи.

От отразеното по-горе следва, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2, б. „а“ от СИДДО между България и Великобритания се прилага независимо от волята на българското местно лице. В резултат Великобритания може да обложи посочените дивиденти, ако те подлежат на данъчно облагане съгласно вътрешното ? законодателство, но като приложи ставката, договорена в СИДДО. Доколкото според законодателството на Великобритания този доход не се облага поради размера си, данък в тази държава не се дължи.

Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане е методът на обикновения данъчен кредит (чл. 21, ал. 1, б. „а“ от Спогодбата). Съгласно този метод размерът на данъка върху дохода Ви, който се плаща във Великобритания, може да бъде приспаднат от данъка, събиран за този доход в България. Тъй като обаче съгласно законодателството на Великобритания разглежданият доход е необлагаем, не съществува сума, която би могла да бъде приспадната от дължимия в България данък. Следователно данък за получените дивиденти се дължи в България в неговия пълен размер съгласно описаната по-горе вътрешна уредба.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар