Изх. № …
София ….
До
………………..
Относно: Писмо с вх. …………../29.11.2005г. на ГДД.
УВАЖАЕМИГОСПОДИН…………..,
В рамките на установената компетентност и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
На основание чл.2, ал.1 от Наредба №4/1999г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти всяко лице, подлежащо на данъчна регистрация, извършващо продажби на стоки и услуги в търговски обект е задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, освен когато заплащането се извършва по банков път. А съгласно чл.23 от Наредбата търговците са длъжни да издават фискална касова бележка за всяка извършена от тях продажба, независимо от документирането на продажбата с първичен счетоводен документ.
Фактурата е счетоводен документ и в това свое качество трябва да съдържа реквизитите, установени в Закона за счетоводството.
Съдържанието на първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица е определено с чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗС/. В тази връзка следва да се има предвид и Указание №УК-1/14.02.2006г. на Министъра на финансите относно някои особености по съставянето на първични счетоводни документи по реда на ЗС, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и материалните данъчни закони през 2006г.
Задължението на търговците да издават първични счетоводни документи възниква по силатана чл. 102, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят я съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл.93, ал.1-4 от ЗДДС данъчни документи по смисъла на закона са:
1. данъчна фактура;
2. данъчни известия към данъчна фактура;
3. опростена фактура;
4. известия към опростена фактура.
Те се издават от регистрирано по ЗДДС лице – доставчик, най-малко в два екземпляра.
Когато издаването на данъчни документи не е задължително, те се издават по желание на доставчика или на получателя, такъв може да бъде всяко частно физическо лице, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на данъчния документ.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 321 от ТЗ, където е регламентирано задължение за продавача да издаде фактура, ако купувачът поиска това. Касае се именно до документ с доказателствено значение, от който купувачът не може да бъде лишен по волята на продавача. Същевременно няма законово обвързване между стойността на покупката и вида на първичния счетоводен документ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘