ДО
ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАП
ХАСКОВО
На Ваш № 20-25-173 /15.06.2007г.
Относно: Подадено искане от задължено лице за прихващане или
възстановяване на събрани лихви по патентен данък за 1998 г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
В отговор на направеното запитване с писмо под горния номер и приложените към него документи изразяваме следното становище:
Относно изложената фактическа обстановка физическо лице е подало патентна декларация на 31.03.1998г., с която е декларирало дейност – кафене 2 броя. На 24.06.1998г. е подало втора декларация, с която декларира прекратяване на дейността от 01.05.1998г. на едното кафене. Данъчното задължение за извършваната патентна дейност не е платено, за което няма спор от страна на задълженото лице. Поради невнесеното задължение е образувано изпълнително дело № 1633/30.05.2003г.за неплатени публични вземания. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки изх.№ 58 /03.05.2004г. на данъчен орган, с което е наложен запор върху вземане на длъжника от трето лице – РУСО гр. Хасково и събрана сумата от 376.98лв., представляваща лихви за патента, е отменено с Решение 660/13.07.2004г. на РДД Пловдив поради неспазени разпоредбите на чл.145 и чл.184 от ДПК /отм./.На 12.03.2007г. задълженото лице подава Исканеза прихващане на неправилно събраните суми и с АПВ №4521/27.03.2007г. органите по приходи правят отказ с мотив, че е изтекъл 5 годишния давностен срокпо чл.129 от ДОПК за подаване на Искането. Следва наше Решение № 501/23.05.2007г. за отмяна на цитирания АПВ, поради незаконосъобразния мотив на органите и изготвяне на нов акт за прихващане или възстановяване при спазване на препоръките в Решението.
По отношение на зададените от Вас въпроси в запитването следва да имате предвид следното:
ЗОДФЛ, действащ през 1998г. урежда подаването на декларация за окончателен патентен данък в чл.43. Съгласно същия „Лицата, подлежащи на облагане с окончателенгодишен /патентен/ данък по глава четиринадесета подават декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. Текста на чл.53 ал.1 от ЗОДФЛ посочва сроковете за внасяне на патентния данък. Съществено допълнение на ЗОДФЛ по отношение изчисляването и внасянето на патента беше направено с новата ал.5 на чл.53 от закона /ДВ бр.71 от 1998г./. Съгласно тази разпоредба задължението за изчисляване и внасяне на този данък е вменено на самите лица, в съответствие с обстоятелствата в декларацията по чл.43 от закона. В случая е важно обстоятелството, че лицето в декларацията не посочва дължимия данък, т.е. той не се определя и декларира от задълженото лице. За да е налице изискуемо публично вземане, същото следва да е установено по основание и размер. Установяването и определянето се извършва с данъчен акт или декларация на лицето, в която то е определило и декларирало дължимия данък.
Считаме, че в случая с подадената патентна декларация през 1998г. е налице възникналоданъчно задължение, но не е установено и същата не представлява изпълнителен титул /основание/ за събирането на данъчното задължение. По смисъла на чл.137 от ДПК/отм/се събират данъчни/публични вземания, установени с данъчен акт,данъчна декларация подадена от задълженото лице, в която то е посочило и изчислило данъка,съобщение за дължимия данък. Изпълнителното основание в ДОПК е уредено в чл.165.
Съгласно чл.107 ал.1 от ДОПК когато орган по приходите установява размера на дължимия данък по данни от подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон – в случая чл.53 ал.5 от ЗОДФЛ. Текста на ал.3 от чл.107 регламентира, че размера на задължението по ал.1 се съобщава на задълженото лице. Разбира се , че патентната декларация поражда правни последици, но при изготвяне на актовете органите по приходи следва да спазват процесуалните норми в ДОПК. Органа по приходите следва служебно да издаде акт за установяване на задължение при условията на чл.107 ал.3 изречение трето и предостави на лицето. Едва тогава ще е възможно да се пристъпи към действия по прихващане и възстановяване съгласно чл.128 и чл.129 от ДОПК.
Що се касае до давностния срок. Правото на задълженото лице да подава искане за прихващане или възстановяване е в сила до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, т.е. от началото на 2005г. или не е изтекъл към настоящия момент. /чл.129 от ДОПК/.
Предвид събирането на публичните вземания за 1998г., следва да се има предвид 5г. давностен срок . Образуването на изпълнителното дело на 30.05.2003г. съгласно чл.141 ал.1 т.7 от ДПК/отм./ давността спира да тече.
При изготвяне на новия акт за прихващане наданъчнотозадължение за патент и дължими лихви по него от неправомерно събраните със запор суми за лихви,следва да съобразите разпоредбата на чл.129 ал.5 и 6 от ДОПК относно дължимите лихви.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ”:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/’
Вх.№ 2025173 от 15.06.2007 РО ХАСКОВО Отг. ОУИ Пловдив | 20-25-173