ОТНОСНО: Подаване на декларация обр. ОКд-5 „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ от земеделски стопанин
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-31-28/21.05.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП …., офис …. на 30.10.2018 г. Д.В., ЕГН ……. е подала „Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ (обр. ОКд-5) като земеделски стопанин, с която е декларирала начало на дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, считано от 19.01.2018 г.
На 08.07.2019 г. е подадена декларация обр. ОКд-5 за прекъсване на дейността, считано от 01.07.2019 г. и на 09.12.2020 г. дейността е възобновена.
През месеците от 01.07.2019 г. до 30.11.2020 г. лицето е подало декларация обр. 7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО“. За този период не са подавани данни с декларация обр. № 1 и не са внасяни вноски като самоосигуряващо се лице по Кодекса за социално осигуряване. Подадените данни с декларация обр. № 6 са съобразени с декларациите обр. ОКд-5 и обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“.
На 26.03.2021 г. Д. В. е подала искане да бъде заличена декларация обр. ОКд-5, с която е декларирано прекъсване на дейността от 01.07.2019 г. като мотивите за заличаването й са изложени в нейното искане до ТД на НАП, а именно, че поради несигурната ситуация, както и спрените финансови средства е била принудена временно да спре осигуряването си като земеделски стопанин.
Към запитването Ви са приложени следните писмени доказателства:
1. Молба вх. № 5767/26.03.2021 г.
2. Заповед № 03-260-РД/11/06.02.2019 г. на Областна Дирекция – ….;
3. Постановление № 2141/2019/15.04.2020 г. на Окръжна прокуратура – …..;
4. Писмо на Държавен фонд земеделие изх. № 01-260-6500/461/19.03.2021 г.
5. Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице
Въпросът, които поставяте е:
Основателно ли е искането на Д. В. за заличаване на подадената декларация обр. ОКд-5, с която е декларирано прекъсване на дейност, считано от 01.07.2019 г., при условие че има подадена декларация за възобновяване на дейност от 09.12.2020 г. и на какво основание следва да се заличи?
С оглед изложената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като регистрирани земеделски стопани, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
“Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО). Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (загл. изм. ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.).
На основание цитираните разпоредби се налага изводът, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат „регистрираните земеделски стопани”, като не е предвидена възможност по същия ред да се осигуряват нерегистрирани земеделски стопани. Лице, което не е регистрирано по установения с Наредба №3/1999 г. ред, няма качеството на „регистриран земеделски стопанин” по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което за него не възниква основание за осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.
Физическите лица, които са регистрирани като земеделски стопани, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът, по който самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), издадена от Министерски съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (в т.ч. регистрирани земеделски стопани) възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец („Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице“ образец ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП, до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
От изложеното във фактическата обстановка и цитираната нормативна уредба е видно, че лицето е подало декларация образец ОКд-5, с която е декларирало прекъсване на дейност, считано от 01.07.2019 г., което обстоятелство впоследствие в подаденото искане до ТД на НАП за заличаване на подадената декларация обр. ОКд-5 за прекъсване на дейността, твърди, че реално не е възникнало.
В КСО и НООСЛБГРЧМЛ не е регламентиран ред за подаване на декларация (образец ОКд-5), свързана с промяна на вече декларирани обстоятелства след изтичане на срока за подаване. Корекции на данни, подадени с декларациите по чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (образец ОКд-5), но само в сроковете за подаването им, е уредено в чл. 104, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Предвид императивния текст на чл. 10 от КСО, преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Съответно, възобновяването й е основание за възникване на задължение за осигуряване. Ето защо, законодателят е предвидил в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират кога започват, прекъсват, възобновяват или прекратяват трудовата си дейност.
Упражняването на трудова дейност, която е основание за възникване на задължение за лицето да внася осигурителни вноски, следва да се докаже, като доказателствената тежест е върху този, който твърди този положителен факт. В тази връзка, е необходимо заинтересованото лице да представи документи, доказващи трудовата му дейност в качеството му на регистриран земеделски стопанин. Представените към запитването писмени доказателства касаят действия на други административни органи, във връзка с изплащане на финансова помощ от Държавен фонд „Земеделие“, по която лицето бенефициент.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на ДОПК. Съгласно чл. 110, ал. 1, 2 и 3 от ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
В случай, че при извършената проверка от орган по приходите в НАП се установи, че периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващото се лице, не съответства на декларираните от лицето обстоятелства по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, органът по приходите може да допусне подаване и/или коригиране на подадените данни съобразно резултатите от проверката по предвидения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ред.