ОТНОСНО: Подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
С Ваше писмено запитване, постъпило с вх. №21.03.2013г. в Дирекция ОДОП е изложена следната фактическа обстановка и са поставени следните въпроси:
Физическо лице работи по трудов договор. През месец октомври 2012г. лицето е извършило превод на текст за държавна институция. За услугата е платена сума. На лицето е обяснено, че не може да му се плати по граждански договор понеже такъв не е бил сключен. Лицето е попълнило сметка/фактура по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Към този момент физическото лице не е било наясно, че е следвало да бъде регистрирано като самоосигуряващо се лице и това не е било обяснено от платеца на дохода. Когато лицето решава да попълни годишната си декларация за оповестяване на получения доход разбира, че при извършване на услуга по превод е необходимо да бъде регистрирано като лице извършващо свободна професия.
Въпросът, който се поставя е:
Как да се попълни Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, при условие челицето не е регистрирано като самоосигуряващо се лице и това не може да стане със задна дата?
І. Относно прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Поради липса на достатъчна информация относно това по какъв начин, с какъв документ е възложена задачата на извършване на превод на текст за целите на държавен орган, съответно обект и характер на извършения превод и съобразявайки относимата правна уредба относно прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, изразявам следното принципно становище:
Приемаме, че получената сума от Вас не е обект на авторско право по смисъла чл. 3 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. При така описаната фактическа обстановка приемаме, че е извършен превод на текст. Получената сума представлява възнаграждение за извършена услуга с личен труд, поради което облагането следва да се извърши по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Налице е извършена услуга с полагане на труд без трудово правоотношение, при което са възможни две хипотези за лицето, извършило превода:
1. Извършване на услугата като лице, упражняващо свободна професия;
2. Извършване на услугата по извънтрудови правоотношения.
При извършване на услугата като лице, упражняващо свободна професия
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Следователно в конкретния случай, ако физическото лице – преводач отговаря на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се счита за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон. В този случай физическото лице, извършващо услугата издава документ на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, които съдържа реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Минималния брой задължителни реквизити на документа са:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛлице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от посочения закон, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се-между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
При извършване на услугата по извънтрудови правоотношения
Съгласно § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ «извънтрудови правоотношения» са правоотношенията извън тези по т.26 /трудовите правоотношения/, т.28 /упражняване на занаят/ и т.29 /упражняване на свободна професия/, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Като получател на доход за извършена услуга превод на текст, възложен от държавен орган следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 43 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. /ал. 5 на чл. 43 ЗДДФЛ/
Предвид гореизложеното и посоченото в запитването, че нямате регистрация като самоосигуряващо се лице може да се направи предположение, че не сте декларирали такова обстоятелство пред платеца на дохода. Когато физическото лице, което е извършило услугата не е представило декларация за самоосигуряващо се, платецът на доходана основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ е следвало да удържи авансов данък.На основание чл. 45, ал. 4 от посочения закон предприятието, платец на доходи по чл. 29, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Съгласно ал. 8 и ал. 9 от чл. 45 служебните бележки по ал. 4 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година. Образците по ал. 4 се предоставят на лицето, придобило дохода, или на упълномощено от него лице.
На практика като се вземе предвид посоченото от Вас в писмото, платецът на дохода за извършената услуга по превод на текст, при условие че не сте подали уведомителна декларация по ал. 4 на чл. 43 от ЗДДФЛ е следвало да удържи авансов данък върху дохода, да издаде и връчи сметка за изплатената сума и служебна бележка в определения отзакона срок. При условие, че сте подали декларация по чл. 43, ал. 4 и сте издали и подписали документ по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ задължението за внасяне на авансов данък е за Вас.
И в двата случая Вие за получения доход следва да попълните приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ съответно таблица 6 или таблица 7 като имате предвид изразеното от НАП принципно становище.
ІІ .Относно прилагането на осигурителното законодателство:
С оглед определяне статута Ви на „осигурено лице” по смисъла на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване е необходимо да бъдат разгледани следните хипотези:
1. Възнаграждението е получено в резултат на положен труд без трудово правоотношение
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са:
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
?лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО се разпределят между осигурителите и осигурените в определено съотношение и се дължат върху изплатеното възнаграждение, намалено с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 6, ал. 3 и ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за тези лица се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО – посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./.
За осигуряването на лицата, които работят без трудово правоотношение, се подават данни от осигурителя с Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица – в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г, изм. ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./.
От изложеното следва, че в посочената хипотеза осигуряването на лицата се провежда чрез осигурителите – възложители на работата без трудово правоотношение, като законодателят не е предвидил възможност тези лица да се осигуряват сами и за своя сметка.
2. Възнаграждението е получено от упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице
Съгласно чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Такива са лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО:
?лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
?регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателен размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат /чл. 7, ал. 4 от КСО, изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./.
В тази хипотеза Декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” се подава от самоосигуряващото се лице в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите – в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях /чл. 3, ал. 1, т. 2, буква „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г, изм. ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./.
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ, дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО /при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ/.
Според даденото определение в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност:
1.на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2.като плащат патентен данък и не са еднолични търговци;
3.като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата, които попадат в обхвата на точка 1, подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, като регистрацията е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ и за определянето им като лица, упражняващи свободна професия. На практика предварителната регистрация пред определените в съответния нормативен акт органи и организации е условие за осъществяване на свободната професия и за признаване качеството на лицата като самоосигуряващи се. За тези лица е допустима хипотезата, при която те могат да започнат да упражняват трудова дейност и да имат качество на самоосигуряващи се лица преди регистрацията им по БУЛСТАТ.
За лицата, посочени в точка 3, е характерно това, че те придобиват качество на упражняващи свободна професия, едва след като се регистрират с код по БУЛСТАТ в съответната служба на Агенцията по вписванията. В случая регистрирането по БУЛСТАТ с оглед осигуряването на лицето като самоосигуряващо се, е по негово желание. Ако лицето не се регистрира и работи, например по граждански договор, осигуряването му се провежда от възложителя при условията на работещите без трудови правоотношения, по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Именно вписването им в регистър БУЛСТАТ „“превръща““ тази категория лица в самоосигуряващи се.
Предвид цитираните разпоредби считаме, че за целите на осигуряването полученият от Вас доход за извършен превод в качеството на физическо лице, което няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ, следва да бъде квалифицирано като възнаграждение за работа без трудово правоотношение, за което подлежите на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или 6 от КСО. В случай, че дейността Ви не е инцедентна, а се касае за професионална дейност, която упражнявате на свой риск и за своя сметка, то би следвало да я извършвате въз основа на предварителна регистрация като търговец или като лице, упражняващо свободна професия – самоосигуряващо се лице.