3_2006/08.07.2010 г.
ЗКПО – чл. 92, ал. 1;
КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2
ЗЗО- чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: подаване на годишна данъчна декларация по ЗКПО и дължими задължителни осигурителни вноски от съдружниците и управителите на дружество с ограничена отговорност
Постъпило е писмено запитване относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство. Според изложеното в същото на 11.06.2010 г. „……….” ЕООД – гр. ……е трансформирано в „А” ООД с БУЛСТАТ, фирмено дело и седалище, идентични на тези на едноличното дружество. Дейността на дружеството е отдаване на имущество под наем. Избрани са двама управители, които работят по трудови договори в ……. Досегашният управител е само съдружник, който е инвалид, освидетелстван от ТЕЛК. Във връзка с това се поставят следните въпроси:
1. „А” ООД приема ли всички активи и пасиви на едноличното дружество? В края на календарната година една или две годишни декларации следва да се подадат?
2. Двете лица, определени за управители на дружеството, следва ли да заплащат осигурителни вноски за себе си в дружеството, дори и ако са осигурени на друго основание върху максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване?
3. Третият съдружник в дружеството, който е лице с намалена работоспособност следва ли да внася някакви осигурителни вноски и в какъв размер?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗКПО (обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 2009 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999г., посл. изм. ДВ бр. 49/2010г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 49/2010 г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 113 от ТЗ дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Разпоредбата на чл. 122 от ТЗ предвижда приемане на нов съдружник от общото събрание по негова писмена молба, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. В конкретния случай е налице само промяна в капитала и дяловете на дружеството, но не и на неговата правна форма. Този извод се извлича и от легалната дефиниция на понятието промяна на правната форма, дадено в
чл. 264, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация.
Видовете търговски дружества са: събирателно, командитно, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции.Едноличнотодружество с ограничена отговорност е дружество с ограничена отговорност, при което капиталът принадлежи на едно лице.
От друга страна чл. 264, ал. 2 от ТЗ съдържа забрана едновременно с промяната на правната формада се приемат нови съдружници.
Предвид горните аргументи в настоящия случай не е налице преобразуване по реда на ТЗ и в частност промяна на правната форма, поради което разпоредбите на глава деветнадесета от ЗКПО не са приложими.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
В тази връзка ще възникне задължение за подаване на една годишна данъчна декларация от „А” ООД за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в срок до 31 март 2011 г.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й.
От гореизложеното е видно, че задължително условие за осигуряване наедно лице е упражняването на трудова дейност.
От запитването не става ясно кои от съдружниците упражняват дейност в дружеството. При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
Дейността по управлението на дружеството срещу определено възнаграждение в договор за управление и контрол, съответно в дружествения договор, учредителен акт или решение на съответния орган на дружеството или по друг начин обуславя реда за осигуряване на лицата, определени за управители на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО.Изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. върху осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от осигурителния доход за съответната квалификационна група професии по основната икономическа дейност на дружеството.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените дължими месечни възнаграждения и се разпределят в съотношение между осигурител и осигурено лице.
По отношение на здравното осигуряване изпълнителите по договор за управление и контрол се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО върху дохода, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход при спазване последователността на доходите, определена в чл.6, ал.10 от КСО.
Следователно с оглед на цитираната разпоредба когато по трудовото правоотношение е достигнат максималния размер на месечния осигурителен доход, за който е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски, върху останалите доходи от дейност на друго основание, не се дължат осигурителни вноски.
Следва да се има предвид, че когато по договорите за управление и контрол няма определени възнаграждения и управителите упражняват дейност в дружеството, е налицеоснование за тяхното осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в качеството им насамоосигуряващи се лица. Като такива тези лица се осигуряват авансово всеки месец върху избран месечен осигурителен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (420 лв. за 2010 г.) и максималния осигурителен доход. Същите извършват и годишно изравняване на осигурителния си доход, върху който се дължат осигурителни вноски за довнасяне.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващоте се лица, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
В случай, че съдружникът, който е с намалена работоспособност, получава пенсия за инвалидност и упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, може да се възползва от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Съгласно тази правна норма самоосигуряващите се лица и лицата работещи без трудово правоотношение се осигуряват по тяхно желание. Следователно ако съдружникът пожелае да не се осигурява е необходимо да декларира това обстоятелство с декларацията по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Тази разпоредба обаче не е пренесена в Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата упражняващи дейност като съдружници в търговски дружества се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за тези лица. Здравноосигурителните вноски се внасят от същите до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят като лицата определятокончателен размер на осигурителния доход за тази дейност.
Следователно когато съдружникът, на който е отпусната пенсия за инвалидност, упражнява дейност като самоосигуряващо се лице е длъжен да внася здравноосигурителни вноски по посочения ред.