подаване на искане от чуждестранно лица по чл.137 ал.1 от ДОПК пред ТД на НАП и декларирано на обстоятелствата по чл.136 от ДОПК пред платеца на дохода,както и необходимостта от ежегодно деклариране

На Наш вх. № 96-00-247/ 30.05.2008г.
Относно:подаване на искане от чуждестранно лица почл.137 ал.1 от ДОПК пред ТД на НАП и декларирано на обстоятелствата по чл.136 от ДОПК пред платеца на дохода,както и необходимостта от ежегодно деклариране на тези обстоятелства при договори с продължително действие ;
Уважаеми господа………..,
Във връзка с поставените от Вас въпроси изразяваме следното принципно становище :
Според фактите, изложени в запитването,Вие като представители на дружество, далекосъобщителен кабелен оператор, начислявате и заплащате на чуждестранни юридически лица, доходи с източник Република България по предоставени права за излъчване на телевизионни програми,с общ размер на доходите под 50000лв. за всяко чуждестранно лице.В тази връзка поставяте и следните въпроси:
1.Следва ли тези чуждестранни лица да подават искания по образец съгласно чл.137 ал.1 от ДОПК пред ТД на НАП или могатсамо де декларират обстоятелствата по чл.136 от ДОПК пред нас , кабелния оператор, платец на дохода?
2. В кой момент следва да се декларират тези обстоятелства по чл.136 от ДОПК – еднократно при сключване на договора или ежегодно / за всяка календарна година/?
По първи въпрос :
На основаниечл. 195, ал.1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Сред видовете доходи, подлежащи на облагане, са авторските и лицензионни възнаграждения, чието съдържание е дефинирано с § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, а именно това са „плащания от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.”
За да не се прилагат изискванията на чл. 195, ал. 1 и 2 от ЗКПО пред платеца на данъка в условията чл. 142 от ДОПК или пред органите по приходите по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
Съгласно чл.135 и следващи от ДОПК, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. За целта, чуждестранното лице или негов пълномощник подава Искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
1.е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
2.е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
3.не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
4.са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 ал.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс
Искането и приложените към него документи се подават в Териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл.137 ал.1 от ДОПК заедно с приложените документи се подават в Териториална дирекция гр. София / основание чл.139 ал.2 ДОПК/.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи че за съответната година, за която ще се ползва облекчението фирмата, получател на дохода е тяхно местно лице.
Съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 50 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
По втори въпрос :
Съгласно разпоредбата на чл.140 от ДОПКкогато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПКсе подава еднократно.
Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им.

Оценете статията

Вашият коментар