Прилагане на чл.15 от ЗКПО

На Наш вх. № 96-00-230/ 22.05.2008г.
Относно:Прилагане на чл.15 от ЗКПО
Уважаема госпожо ……. ,
Във връзка с поставени въпроси във Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 96-00-230/22. 05.2008г. е изложена следната фактическа обстановка: Дружествата осъществява дейността си от обект – офис, собственост на физическите лица притежаващи капитала му. Физическите лица предоставят безвъзмездно офиса на дружеството, като удостоверяват волята си с нотариално заверен протокол.В тази връзка са и зададените в писмото въпроси а именно:
1. Представлява ли отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.15 и чл.16 от ЗКПО не начисляването нанаем от дружеството на физическите лица – съдружници, приположение, че реално такивасуми не се изплащат.Това не противоречи ли на принципа на за вярно и честно представяне на стопанските операции, начисляването на разходи за наем, които не са реално направени.
2. По отношение на физическите лица съдружници, при положение, че реално такива суми не са изплащани и лицата такъв доход не са получили, ако го декларират и обложатне се ли нарушава принципът, заложен в ЗДДФЛ, за облагане на доходи на физически лица при тяхното получаване.
3. Трябва ли взаимоотношенията между дружеството и физическите лица собственицида се уредят с договор за наем, след като съдружниците са предоставили имота си доброволно и безвъзмездно да се ползва за дейността на дружеството.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос : Представлява ли отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.15 и чл.16 от ЗКПО не начисляването нанаем от дружеството на физическите лица- съдружници, приположение, че реално такивасуми не се изплащат, тъй катофизическите лица са предоставили безвъзмездно офиса на дружеството, катоса удостоверили волята си с нотариално заверен протокол?
Договорните взаимоотношения, които поражда безвъзмездното предоставяне на определена вещ за временно ползване, се определят с т.нар. “договори за послужване“. Като вид съглашение, което урежда правата и задълженията на участниците в тези взаимоотношения, договорите за послужване са обект на разпоредбите на раздел VІ, чл. 243 – чл. 249 на ЗЗД. Според чл. 243 от закона: “ С договора за заем за послужване наемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне“.
Очевидно е, че в основата на взаимоотношенията при договорите за послужване стои понятието “безвъзмездно“, което традиционно се възприема като предоставяне на “нещо“ без насрещна престация, т.е. без възнаграждение
Данъчния закон за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък, съдържа специални разпоредби по отношение на данъчното третиране насделките и взаимоотношенията по повод на договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага .
Въввръзка свъпроса следва да имате предвид следното :
На основание чл. 15 от ЗКПО. в сила от 01.01.2007г. „ когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.” Легална дефениция на понятието „свързани лица” е дадена в §1, т.3 от ДР на ДОПК, към която препраща нормата на §1, т.3 от ДР на ЗКПО.В конкретния случай съдружниците и дружеството са свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.”Е” от ДОПК, където е посочено, че свързани лица са „дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството” .
Съгласно чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага, се смята за отклонение от данъчно облагане. А съгласно чл. 16, ал. 1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
На основание цитираните по-горе законови разпоредби, при определяне на данъчният финансов резултатприсвързани лица /юридическото лице и физическите лица, собственици на веща/ следва да се начислят разходи / доходи занаеми, който би се дължал при сключване на обичаен договор за наем. При лицата предоставили веща за безвъзмездно ползване, ще бъдат начислени приходи/ доходи от наем, апри другото лицеползващо веща, ще са налице разходи за наем.
Принципът за вярно и честно представяне на стопанските операциие счетоводен принцип, който следва да се спазва при отчитане на стопанските операции и изготвяне на счетоводните финансови отчети на предприятията, но при формиране на данъчни основи за облагане с данъци, ДЗЛ следва да прилагат материалните данъчни закони и визираните в тях изисквания.
По втори въпрос : По този въпрос следва да се има предвид разпоредбата на чл.77 от ЗДДФЛ . Визираната норма сочи, че : „при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
Източникът на предоставените средства в случаяне е от значение. Нормата на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО е приложима по отношение надоговорите за послужване и или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага .
В случай, че дружеството начисли разходи за наем, представляващи доходина местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане / чл.42 от ЗКПО/.
Горната разпоредба не се прилага за разходите, представляващи основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт идоходи на еднолични търговци.
Непризнатите разходисе признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход.
Принципът заложен в ЗДДФЛ не се нарушава, физическите лица имат задължение да декларират и да облагат доходите от всички източниципридобити през данъчната година,а съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗДДФЛпри определяне на данъчните задължения следва да севключат и тези доходи , които произтичат от сделки междусвързани лица и представляват отклонение от данъчно облагане.
По трети въпрос :
При осъществяване на стопанската си дейност, дружеството Ви може да встъпва в различни по вид правоотношения. Какви ще бъдат те, ще зависи единствено от волята на страните в тези правоотношения.
Договарянето за безвъзмездно предоставяне за ползване от дружеството на офис, собственост, е обект на разглеждане в закони, различни от данъчните, поради което НАП не може да се ангажира със становище по въпроси извън нейната компетентност.

5/5

Вашият коментар