Изх. № 53-04-168/24.03.2020 г.
ДОПК – чл. 143ф, ал. 2;
ДОПК – чл. 143х;
ДОПК – чл. 143ц;
ДОПК – чл. 143ш;
ДОПК – ДР §1, т. 37, б“в“
ОТНОСНО: Подаване на отчет по държави за целите на административното сътрудничество и обмен на информация и уведомление от съставно предприятие (МСД) по реда на чл. 143ш от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество регистрирано в Румъния, регистрирано с място на стопанска дейност в България ще извършва дейности по строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи. За дейността си в България е регистрирано по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ с ЕИК …
Дружеството от Румъния ще подаде отчет по държави в Румъния.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Отговаря ли регистрираното в България с ЕИК… на понятието „съставно предприятие“, дефинирано в §1, т. 37 от ДОПК?
2. Има ли регистрираното в България с ЕИК … задължение за уведомяване по реда на чл. 143ш от ДОПК?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От публичния регистър е видно, че по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ е вписано чуждестранно юридическо лице. Вписаното основание е чл. 3, ал. 1, т. 5, б. а“ от същия закон, по смисъла на което, е вписано чуждестранно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност или определена база или обект.
За целите на административното сътрудничество и обмена на информация по глава шестнадесета от ДОПК в раздел VI е уреден редът за автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците предприятията, които са част от многонационална група предприятия (МГП). Отчетът по държави се предоставя ежегодно на изпълнителния директор на НАП от предоставящо информация предприятие в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година на МГП (чл. 143ф ДОПК). Отчетът по държави трябва да съдържа информация за МГП, посочена в чл. 143ф, ал. 2 от ДОПК, в т.ч. и данни за всяко съставно предприятие, съответно държавата на която то е местно лице за данъчни цели. Отчетът по държави по чл. 143ф от ДОПК се предоставя от крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България (чл. 143х от ДОПК.)
Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България и е изпълнено едно или повече от условията по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК, МГП може да подаде отчет по държави чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на Република България.
Когато МГП не подава чрез заместващо предприятие майка по чл. 143х, ал. 3 от ДОПК, отчетът по държави се подава от съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 от ДОПК. Отчетът по държави се подава от съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република Българи и е различно от крайно предприятие майка, когато е налице едно от условията посочени в чл. 143ц, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 от ДОПК.
Съгласно §1, т. 37 от ДР на ДОПК „Съставно предприятие“ по смисъла на дял втори, глава шестнадесета, раздел VI е:
а) всяка отделна стопанска единица на МГП, която е включена в консолидираните финансови отчети на МГП за целите на финансовото отчитане или която би била включена, ако дяловете от капитала на съответната стопанска единица на МГП се търгуват на фондова борса;
б) всяка стопанска единица на МГП, която е изключена от консолидираните финансови отчети на МГП само на основание размер или същественост;
в) всяко място на стопанска дейност на всяка отделна стопанска единица на МГП по букви „а“ или „б“, ако стопанската единица изготвя отделен финансов отчет за това място на стопанска дейност за финансови, данъчни, счетоводни и регулаторни цели или във връзка с вътрешния управленски контрол.
Предвид изложеното чуждестранното юридическо лице извършва дейност на територията на Република България, чрез място на стопанска дейност. Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2 от ЗКПО. Печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност се облагат с данъци по ЗКПО, както и за доходите посочени в същия закон, с източник в България.
Чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност са предприятия за целите на Закона за счетоводството ЗСч, по аргумент на чл. 2, т. 7 от ЗСч. Предприятията съставят годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, в съответствие с изискванията на ЗСч.
Следователно чуждестранно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност, попада в обхвата на съставно предприятие по аргумент на §1, т. 37, б. „в“ от ДР на ДОПК.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 143ш от ДОПК, регламентира задължение за уведомяване, както следва:
1. съставно предприятие на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на НАП дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1, не по-късно от последния ден на отчетната година на МГП.
2. съставно предприятие на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, но не е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1, уведомява изпълнителния директор на НАП за предоставящото информация предприятие и държавата членка, включително Република България, съответно юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.
3. в случаите по чл. 143ч, ал. 1, уведомлението по ал. 1 се подава от съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е определено от МГП да подаде отчета по държави. Останалите съставни предприятие на тази МГП, които са местни лица за данъчни цели на Република България, подават уведомление по ал. 2;
4. уведомление по ал. 2 подават и съставни предприятие, които не подават отчет в случаите по чл. 143ц, ал. 4 и 5.
В запитването е посочено, че дружеството в Румъния ще подаде отчет по държави в Румъния.
В този случай за регистрираното в България дружество (МСД) в качеството му на съставно предприятие възниква задължение за уведомяване по реда на чл. 143ш, ал. 2 от ДОПК, а именно данни за предприятието предоставящо информацията – отчета по държави.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.