.3_561/27.03.2019 г.
ЗДДС, § 1, т. 87 от ДР;
Наредба Н-18/2006 г., чл. 52м, ал. 1
ОТНОСНО: подаване на информация от лице, което извършва продажба на стоки чрез електронен магазин
Според изложеното в запитването, дружеството извършва електронна търговия през наета онлайн платформа и собствен домейн https://www……bg. През 2018 г. са закупени и добавени още два домейна: https://www……ro и https://……..еu, които предcтавляват отделни потребителски области, съответно за клиенти от Румъния (на румънски език) и за клиенти от останалите държави от ЕС на английски език. И трите потребителски области са с една административна област за управление, което означава, че всички поръчки, независимо през кой домейн/потребителска област са поръчани, постъпват и се визуализират само в една административна област. Съответно през тази единствена административна област се обработват статусите на всичките постъпили поръчки до изпращането им към клиента.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1. Трябва ли дружеството да подава за всеки отделен домейн Приложение № 33, или трябва да бъде подадено едно Приложение № 33 за един електронен магазин поради факта, че има една административна област?
2. Ако становището е, че трябва да се подаде едно Приложение № 33, има ли техническа възможност и трябва ли да се попълни в т. 2 „Наименование на домейна на електронния магазин“ от приложението и трите домейна един след друг?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 24 от 22 март 2019 г.) и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (обн. ДВ, бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.10 от 01.02.2019 г.) е изразено следното становище:
По смисъла на определението, съдържащо се в § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, електронен магазин е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Специфични изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, се съдържат в Глава седма „г“ на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл.52м, ал. 1 от наредбата лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП съгласно приложение № 33.
„Домейн“ е част от йерархическото пространство на глобалната Интернет мрежа, която има собствено уникално име, което трябва да отговаря на определени изисквания (виж. Уикипедия). Всеки сайт в Интернет има свой адрес, наричан IP адрес. Този адрес e уникален и представлява поредица от числа наподобяващи телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.
Тъй като ползването на цифри за имена на интернет сайтове е неудобно, е измислена системата за домейни, които се помнят лесно. За преобразуването на името на домейн в IP-адрес, (което е важно за софтуера) и обратно служи системата DNS (domain name servers). В Интернет съществуват така наречените фирми регистратори (registrars), които притежават права за регистриране имена на домейни и посредством системата на DNS, насочват всяко име на домейн към съответстващия му IP адрес, тоест към мястото, където реално се намира търсеният сайт.
В настоящия случай, описан в запитването, са налице три отделни уебсайта, всеки с уникален домейн, респективно с три различни уникални IP адреса. С оглед обстоятелството, посочено във фактическата обстановка, че и трите сайта са електронни магазини по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС намираме, че за целите на чл. 52м, ал.1 от наредбата дружеството следва да подава информация по електронен път съгласно приложение № 33 от наредбата и за трите сайта поотделно, т.е. да подаде три приложения №33 за всеки сайт, като във всяко приложение в т. 2 посочи съответния домейн. Електронната услуга е направена така, че максимално да улеснява попълването на информацията и дружеството не би следвало да се затрудни от това, че ще трябва да подаде три електронни форми.