3_3492/28.12.2010г.
ЗДДФЛ, чл. 18, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;
Относно: Ползване на данъчно облекчение от лице с намалена работоспособност по втори трудов договор
Заведено е писмено запитване във връзка с приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) относно ползване на данъчно облекчение от лице с намалена работоспособност над 50 %, което работипо втори трудов договор.
Във връзка с това се поставя въпрос може ли да се ползва облекчение от лице с намалена работоспособност над 50 % , удостоверена с валидно експертно решение на ТЕЛК и при основния, и при втория работодател?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ ( обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г. в сила от 01.01.2007г., посл. изм. ДВ бр. 94 от 30 Ноември 2010 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. Разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от с.з. регламентира, че месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
Предвид горното, независимо от обстоятелството, че лицето работи по два трудови договора, то има право на данъчно облекчение общо в размер на 660 лв. на месец.
Във фактическата обстановка на писменото запитватне не е посоченразмера на месечните възнаграждения, които получава лицето при двамата работодатели, поради което са налице следните две възможности:
Първа, в случай, че трудовото възнаграждение, което получава лицето по основния трудов договор е достатъчно и позволява намаление с целия размер на облекчението, а именно 660 лв., то при получаване на възнаграждението по втория трудов договор не следва да се ползва намаление на данъчната основа.
Втора, при положение, че трудовото възнаграждение, което получава работникът/служителят и по основния, и по втория трудов договор е в по-малки размери, за да се ползва облекчението от 660 лв. следва лицето да представя на основния работодател всеки месец служебна бележка за доходите от допълнителното трудово правоотношение и същият да натрупва доходите, след което да намалява данъчната основа с цитирания размер на облекчението.
Съгласно чл.49,ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател, работодателят по основното правоотношение включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му представи служебна бележка от другия работодател. Облекчението, което може да се ползва при годишното преизчисляване на дохода и данъка върху него за лица с намалена работоспособност 50 и с над 50% е в размер на 7920 лв.
В случай, че работникът/служителят не представи на основния си работодател информация за полученото възнаграждение по допълнителния трудов договор, на основание чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ задължително следва да декларира придобитите през годината доходи с годишна данъчна декларация по чл. 50, ал.1 от същия закон.
‘