3_3509/21.07.2008 г.
ЗДДС, чл. 64, ал. 1 и ал. 4;
ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 3, вр. чл. 71, т. 5;
ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 2
Относно: определяне на данъчната основа при вътреобщностно придобиване на стоки и правото на данъчен кредит за леки автомобили и резервни части по смисъла на ЗДДС
Според изложената фактическа обстановка дружеството участва в търгове за стоки, организирани от аукционни къщи в страни членки на ЕС. За придобитите стоки аукционната къща издава документ-фактура със стойността на стоките плюс надбавка, изчислена в процент от стойността на стоките съответно:
– без начислен ДДС и за двете суми като основанието за неначисляването е изрично упоменато според изискванията на закона или
– начислен ДДС за съответната страна само върху стойността на надбавката.
При декларирането на ВОП с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и чл. 80, ал. 1 от ППЗДДС дружеството посочва идентификационния номер на аукционната къща, издала фактурата, която не винаги е собственик на стоките, предложени за продажба.
С оглед недопускане на разминаване при декларирането на ВОД от контрагента в страната членка на ЕС и на ВОП от страна на дружеството се поставят следните въпроси:
1. Върху коя сума получателят дължи ДДС и следва да посочи в дневника за продажбите? Какъв е размерът на данъчния кредит, който получателят ще ползва и следва да посочи в дневника за покупките?
2. Има ли право на данъчен кредит получателят, когато обект на ВОП са леки автомобили и/или резервни части за леки автомобили?
3. Какъв е редът за изследване на обстоятелствата по деклариране на ВОД от доставчика на стоките в страната членка на ЕС, за да не се допуска разминаване при посочване на идентификационните номера в дневниците за продажби и покупки при декларирането на ВОП от страна на дружеството като се има предвид факта, че при участие в съответния търг контактите са единствено с аукционните къщи, които не осигуряват необходимата информация за евентуалните декларатори но ВОД?
В запитването не е изложена изчерпателно фактическата обстановка и предвид това, че не е представена поисканата от дружеството допълнителна информация – документи и конкретни данни за действителното съдържание на доставките, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г./ и ППЗДДС /обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.39 от 15.04.2007 г./ изразяваме следното принципно становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване на стока, когато тя се изпраща или транспортира от територията на друга държава-членка до територията на България при следните хипотези:
>придобива се правото на собственост върху нея и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка;
>фактически се получава стоката в случаите на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка.
В чл. 13, ал. 4, т. 1-10 от ЗДДС са въведени ограничения по повод доставки, които не попадат в кръга на вътреобщностните придобивания.
В този смисъл следва да се има предвид обстоятелството, че ако са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и извършените доставки не попадат в изключенията по ал. 4 от същата правна норма, за българското дружество – получател по доставката ще е налице вътреобщностно придобиване. Данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването по силата на чл. 84 от ЗДДС.
Данъчната основа при вътреобщностното придобиване на основание чл. 64, ал.1 от ЗДДС ще се определи по реда на чл. 26 от закона, без същата да включва данъчната основа на услугите по чл. 22, 23 и 24 с място на изпълнение на територията на страната, за които регистрираното лице е длъжно да начисли данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
Така определената данъчна основа съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1.всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3.съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например
комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
На основание чл. 117, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС начисляването на данъка при ВОП се извършва с протокол, който се издава в срок от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Начисляването на данъка е регламентирано в чл. 86 от ЗДДС и чл. 54 от ППЗДДС и е свързано с изпълнението на следните условия:
>издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен на отделен ред;
>включване на документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период;
>включване на данъка при определяне на резултата в справката-декларация за съответния данъчен период.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма. В случая за Вас ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който сам сте си начисли при спазване общите правила на ЗДДС и условията на чл. 71, т. 5 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява чрез отразяване на протокола, с който е начислен данъка и в дневника за покупките в месеца, през който правото е възникнало или през някой от следващите три данъчни периода /чл.72 от ЗДДС/.
По втория поставен въпрос:
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 отЗДДС. На основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 и чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице и тогава, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4. В § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадена дефиниция на понятието „лек автомобил“ – автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил лекотоварен автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС ограниченията, предвидени в ал. 1, т. 4 и 5 на същата разпоредба не се прилагат, когато:
1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и
охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или
подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата
им продажба;
2. превозните средствапо ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за
препродажба /търговски наличности/;
3.стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба /търговски
наличности/, включително след преработка;
4.стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или
експлоатацията на превозните средства по т. 1.
Следва да се има предвид, че по отношение на придобити, внесени или наети леки автомобили /“леки автомобили“ по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС/ и съответно стоките или услугите, свързани с поддръжката и експлоатацията им, право на данъчен кредит възниква, ако същите са предназначени за извършването единствено на дейностите по чл. 70, ал. 2 от закона.
При положение, че дружеството извършва доставки на стоки втора употреба – леки автомобили, различни от “нови превозни средства“ на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ е изготвено становище с Изх. № 24-00-20/08.03.2007 г., което се намира в интернет страницата на НАП на адрес www.nap.bg.
По третия поставен въпрос:
Видно от запитването проблем за дружеството е, че при участие в съответния търг контактите са единствено с аукционните къщи, които не осигуряват необходимата информация за евентуалните декларатори на ВОД, водещо до разминаване при декларирането на ВОП от негова страна. Предвид непредставянето на допълнителна информация по запитването, изискана с писмо Изх. № ХХХХ/2008 г. по описа на Дирекция „ОУИ” не можем да се ангажираме с конкретно становище по така поставения въпрос. Считаме, че договорните отношения между дружеството и неговите контрагенти във връзка с издаваните му фактури следва да бъдат изяснени между страните по търговската сделка.