Относно: Ползване на данъчно облекчение от лице с намалена
работоспособност
УВАЖАЕМИ Г-Н ……………………
В отговор на Вашето запитване с писмо вх.№ 94-00-50/ 16.04.2008 год. при Дирекция „ОУИ” Пловдив изразяваме следното становище:
Фактическа обстановка:
Лице с намалена работоспособност над 50 на сто, удостоверена с валидно експертно решение на ТЕЛК работи и на втори трудов договор в друга фирма.
Задава се въпрос:
Може ли да ползва данъчното облекчение за намалената работоспособност и на двете места на работа – по основния и по втория трудов договор?
Становището ни:
Съгласно чл.18 ал.2 от Закона за доходите на физически лица / в сила от 01.01.2008г./ месечната данъчна основа по чл.42 ал.2 за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. Разпоредбата на чл.42 ал.2 от с.з. регламентира, че месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход, начислен за съответния месец се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.
В предвид на горното независимо от обстоятелството, че работите по два трудови договора Вие имате право на данъчно облекчение в размер на 660 лв.
В писмото си не цитирате размера на месечните възнаграждения, поради което изразяваме становище по две възможности:
Първо, в случай че трудовото възнаграждение, което получавате по основния трудов договор е достатъчно и позволява намаление с целия размер на облекчението 660 лв., то при получаване на възнаграждението по втория трудов договор не следва да се ползва намаление на данъчната основа.
Второ, в случай че трудовото възнаграждение, което получавате и по основния и по втория трудов договор е в по-малки размери, за да се ползва облекчението от 660 лв. следва да представяте на основния работодател всеки месец служебна бележка от второто място на работа и същия данатрупва доходите, след което да намалява данъчната основа с цитирания размер на облекчението.
Съгласно чл.49 ал.2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател, работодателят по основното правоотношение включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка,акоработникът /служителят/ му представи служебна бележка от другия работодател. Облекчението, което може да се ползва при годишното преизчисляване на дохода и данъка върху него за лица с намалена работоспособност 50 и с над 50% е в размер на 7920 лв. / която сума се получава като месечното облекчение 660лв. се умножи по 12 месеца/. В случай, че работникът/служителят/ не представи на основния си работодател информация за полученото от второто място на работа, на основание чл.52 т.1 от ЗДДФЛ задължително се декларират придобитите през годината доходи с годишна данъчна декларация по чл.50 ал.1 от същия.
‘