Изх. №24-31-7
Дата:30.05.2011 год.
ЗДДФЛ, чл. 18;
ПЗР на ЗДДФЛ, § 10а;
ПЗР на ЗДДФЛ, § 49.
ОТНОСНО: Ползване на данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОУИ – гр. …., препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 24-31-7/27.01.2011 г., Ви уведомявам за следното:
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Предвид нормата на чл. 23, т. 1 от същия закон, данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към която се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК. Видно от цитираните разпоредби, едно от условията при наличието на които е възможно прилагането на данъчното облекчение е лицето да разполага с валидно решение, издадено от компетентен орган, с което се удостоверява съответния процент на намалената работоспособност.
Видно от приложеното към жалбата експертно решение, издадено на 03.11.2004 г. от ТЕЛК – гр. Русе, срокът на инвалидността (93,74%) е до 01.11.2007 г. Предвид на това, при преценка валидността на издаденото експертно решение следва да се има предвид действащата към тази дата (01.11.2007 г.) нормативна уредба.
В конкретния случай приложимата данъчна норма е § 49 от ПЗР на ЗДДФЛ във връзка с § 3 от ПЗР на Закона за здравето (ЗЗ), § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). На това основание, предвидените в ЗДДФЛ облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31 декември 2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Следователно, необходимо е наличието на две кумулативно изпълнени условия за да е възможно пожизнено ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, а именно:
?срокът на експертното решение да не е изтекъл към 31.12.2004 г. и
?лицето да е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение.
Предвид конкретната фактическа ситуация, в случая не е изпълнено второто условие за да се приеме приложеното решение на ТЕЛК за валидно, по повод ползването на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, т.е. разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ не може да бъде приложена.
Информирам Ви, че становището ни е съобразено и с решение № 6463 от 18.05.2009 г. на ВАС на Република България – Петчленен състав – І колегия по повод оспорването на § 2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. В цитираното решение е указано също, че с влезлия в сила от 1 януари 2005 г. ЗЗ за пръв път се предвижда възможност за определяне пожизнено на степен на трайно намалена неработоспособност в чл. 101, ал. 4. Посочено е също, че параграф 3 от ПЗР на закона урежда преходен режим за лицата, които към датата на влизане на закона в сила имат определен срок на трайно намалена работоспособност и навършена 65-годишна възраст.
В запитването Ви се позовавате на § 10а от ПЗР на ЗДДФЛ, който е в сила от 01.07.2009 г. Разпоредбата е неотносима към експертното решение в конкретния случай, тъй като валидността му е изтекла преди влизането й в сила. Обратното би означавало да се придаде обратно действие на § 10а, каквото той не притежава. Действително, лицата на които до 31 декември 2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на ЗЗ, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане (§ 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ). Цитираната преходна разпоредба, най-общо уточнява, че лицата които вече имат пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност до 31 декември 2009 г. не е необходимо да се преосвидетелстват след направените изменения и допълнения в ЗЗ. Разпоредбата е идентична с § 66 от ЗЗ, с която се създава преходен режим за заварените случаи. Този преходен режим касае лицата, които:
?имат пожизнено определена трайна намалена работоспособност по реда, действащ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г.;
?са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗЗ.
В конкретния случай степента на трайно намалената работоспособност е определена за конкретен срок (до 01.11.2007 г.), а не пожизнено. Освен това неприложима е и разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, тъй като при навършване на 65 – годишна възраст срокът на експертното решение вече е бил изтекъл. Следователно, решението, което прилагате не попада в обхвата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ.
Предвид цитираните разпоредби и изложените аргументи, считам, че приложеното към запитването Ви експертно решение на ТЕЛК не може да бъде основание за прилагане на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’