3_318/14.02.2017 г.
ЗДДФЛ чл. 18, ал. 1
ЗДДФЛ чл. 18, ал. 2
ЗДДФЛ чл. 49, ал. 1
ЗДДФЛ чл. 49, ал. 4, т. 1 и т. 8
ЗДДФЛ чл. 23, ал. 2
ЗДДФЛ чл. 23, ал. 3
Относно: Ползване на данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност, предвидено в чл. 18, ал. 1 и 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Съгласно изложеното в запитването физическото лице е служител на …….. ООД. Същият е с 58% трайно намалена работоспособност (ТНР) съгласно решение на ТЕЛК ЕР № 0099/08.01.2016 г. със срок на определения % ТНР 01.01.2017 г. На лицето е издадено ново решение на ТЕЛК ЕР №0036/04.01.2017 г., като с него е определена 48% ТНР със срок 01.01.2020 г. за 3 години.
С оглед на това, че срокът на ЕР на ТЕЛК изтича на 01.01.2017 г., са поставени въпроси във връзка с правото на лицето да ползва данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 иал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/2016 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
При авансово облагане на доходите от трудово правоотношение на лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението /чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ/.
За да ползва данъчното облекчение лицето следва да разполага с валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК. За да е валидно експертното решение, то следва да обхваща част от годината на ползване на данъчно облекчение в срока на действието си, т.е. решението да е влязло в сила и да не е изтекъл срокът на определената с него ТНР, да е издадено с пожизнено определена степен на неработоспособност, нормативен акт да му придава такова действие по отношение на всички институции и лица или норма от данъчен закон да му делегира такова действие за целите на облагането.
Принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет (чл. 101, ал. 7 от Закон за здравето(ЗЗ)). В случая това еНаредба за медицинската експертиза (ДВ бр. 36/2011 г. посл. изм. ДВ бр. 17 от март 2016 г.). Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 3 от същата експертизата за трайно намалена работоспособност включва определяне срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност.В чл. 69, ал. 2 от наредбата е предвидено, че крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.
Предвид изложеното при условие, че срокът на инвалидност не е изтекъл към 1 януари на съответната данъчна година, лицето ще има право на данъчно облекчение по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. В настоящия случай датата, на която изтича определеният срок на инвалидност е 01.01.2017 г., поради което за 2017 г. лицето ще има право на данъчното облекчение при определяне на годишната данъчна основа.
При авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения данъчното облекчение може да се ползва и за месеца на изтичане срока на валидност на решението. Следователно в случая лицето ще може да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ само за месец януари 2017 г., тъй като срокът изтича на 01.01.2017 г.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващатаданъчна годинаизчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3 и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
При годишното преизчисляване на получения доход и определяне на годишния размер на данъка от работодателя следва да се вземе предвид облекчението на чл.18, ал.1 от същия закон в пълен размер, т.е. намаление на годишната данъчна основа със 7920 лв.
На основание чл. 49, ал. 4, т. 1 и т. 8 от ЗДДФЛ, за да ползва данъчното облекчение работникът/служителят следва да предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година следните документи:
– копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК – за данъчното облекчение по чл. 18;
– писмена декларация, че към момента на подаването ? пред работодателя няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения или че за данъчната година ще подава годишна данъчна декларация (ГДД, нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.).
Когато определеният годишенразмер наданъка е по-нисък от размера на авансово удържания от работника/служителя през годината данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето (чл. 49, ал. 6 от ЗДДФЛ).
По силата на ал. 7 от същия член, възстановената сума по ал. 6 се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към държавния бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или други лица.
В случай, че лицето декларира пред работодателя по основно трудово правоотношение, че за данъчната 2017 г. ще подава ГДД, то следва да се има предвид, че с изменението на ЗДДФЛ, прието с ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., към чл. 23 са създадени нови ал. 2 и 3, като съгласно разпоредбата на чл.23, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчните облекчения се ползват при условие, че данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.
По силатана чл. 23, ал. 3 от ЗДДФЛ документите по ал. 1, т. 1, 2, 4, 8 и 9 не се прилагат към годишната данъчна декларация, когато са представени пред работодателя по основното трудово правоотношение и облекченията по чл. 18, 20, 22, 22в и 22г са ползвани в пълен размер по реда на чл. 49, ал. 3 и 4.
‘