3_3188/06.07.2009 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 37, ал. 1;
чл. 55, ал. 1
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4 и 5
Регламент (ЕИО) № 1408/71, № 542/72
Относно: данъчно третиране и дължими осигурителни вноски върху възнаграждения по граждански договори на чуждестранни лица от страни членки на Европейския съюз
Постъпило е писмено запитване по приложението на данъчното и осигурително законодателство. Според изложеното в него Община ……… ще бъде изпълнител на проект по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007г. – 2013г. Във връзка с това се иска да бъде разяснено облагането с данък и дължимите осигурителни вноски върху възнаграждения по граждански договори, които ще се изплащат на чуждестранни лица от страни членки на ЕС при извършване на дейност по програмата на територията на страната и извън нея.
С оглед липсата на конкретна фактическа обстановка на основание разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр.95/2006г., посл. изм. ДВ бр. 41/2009 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999г., посл.изм. ДВ бр. 42/2009г), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВбр. 42/2009 г.) и Регламенти (ЕИО) № 1408/71 и № 542/72 изразяваме следното принципно становище:
1. По прилагането на данъчното законодателство:
За данъчното облагане на дадено физическо лице през определена данъчна година от съществено и определящо значение е квалифицирането му като местно или чуждестранно лице.
По смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 -месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, като тези лица са данъчно задължени само за придобити доходи от източници в България (чл.7 от ЗДДФЛ). Доходите, които са от източник в България са изрично изброени в чл.8 на ЗДДФЛ.
За чуждестранните лица по отношение облагането им с данък са проложими разпоредбите на чл.37 от ЗДДФЛ. С окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ, се облагат изброените в чл.37, ал.1 от глава шеста на ЗДДФЛ доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Когато доходите по чл. 37 са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок, определен по реда на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, РБългария има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
2. По приложението на осигурителното законодателство:
Кодексът за социално осигуряване (КСО) не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване – за един или повече осигурени социални рискове. За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й.
За целите на социалното осигуряване в Република България работата без трудово правоотношение е трудова дейност, обхваната от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО, която указва следното:
Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с разходите за дейността е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Ако лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението за работа без трудови правоотношения, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО). В същия смисъл горецитираната разпоредба е пренесена в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване, която регламентира здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71.
Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетителица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по социално-осигурителната схема само на една държава-членка, с цел да не се припокриват приложимите национални законодателства, както и да се избегнат усложненията, които биха могли да произтекат от това. Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от този регламент като хипотезите, в които по изключение от общото правило дадено лице е едновременно подчинено на законодателството на две държави-членки, са възможно най-ограничени по брой и обхват, а в някои случаи се прилагат и други критерии за приложимост.
За правилното определяне на приложимата социално-осигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави-членки, къде пребивава и на територията на коя държава-членка полага труд и др. Следва да се има предвид, че за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71, лицата, които работят без трудово правоотношение, се считат за «самостоятелно заети лица». Също за удостоверяване на остоятелството, че лицето е подчинено на определено осигурително законодателство, се издават някои от следните Е-формуляри – Е101, Е102, Е103. От 01.01.2008 г. Националната агенция за приходите е вписана в Анекс 10 на прилагащия регламент като институция, компетентна да определя приложимото законодателство и да издава съответните формуляри.
Предвид изложеното, не е възможно да се даде конкретен отговор на поставения въпрос по отношение осигурителните вноски на лицата, граждани на страни членки на ЕС, работещи по граждански договори в България, тъй като не е налице конкретна фактическа обстановка. В противен случай за получаване на конкретно разяснение е необходимо да бъдат изложени изчерпателно и максимално подробно всички обстоятелства и факти, указани по-горе, които са от значение за определяне на приложимото законодателство спрямо чуждестранните лица..