3_3985/19.08.2008г.
ЗДДС, чл.173
Относно: ползване режима на чл. 173 от Закона за данък върху добавената стойност
В Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- гр. Велико Търново е постъпило писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за приложението му.Съгласно фактическата обстановка в запитването, Община А има сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по програма ФАР за изпълнението на проект „Подобряване на образователна среда за деца и младежи от ромски произход чрез рехабилитация на СОУ”. Сумата по проекта възлиза на 123456 лв., като данък върху добавената стойност в размер на7890 лв. не се включвавпосочената стойност. Общината не е регистрирана по ЗДДС и не може да ползва данъчен кредит. Проектите, финансирани по програма ФАР са освободени от ДДС на основание чл.13 от рамковото споразумение между ЕО и Република България за съдействие по програма ФАР и ЗДДС. Предвид изложенотосе поставя въпроса относно ползване на режима на чл.173, ал.1от ЗДДС и проблема със средствата за ДДС, които не са включени встойносттана посочения проект?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр.113 от 28 декември 2007 г.)и ППЗДДС (обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.71 от 12.08.2008 г.)изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗДДС за доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. В алинея 2 на същия член е определен редът, по който доставчикът следва да прилага нулевата ставка – доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването.
За да се приложи разпоредбата на чл. 173, ал.1 от ЗДДС е необходимо да са изпълнени изискванията посочени в същата и тези на чл.107 от ППЗДДС.
На основание чл. 107, ал. 2 от правилника – регистрираното по закона лице – основен изпълнител по договора по ал. 3, т. 3, подава писмено искане за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
Видно от цитираната разпоредба нулевата ставка по чл. 173, ал. 1 от ЗДДС се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител по договора по смисъла на чл.107, ал.7 от ППЗДДС, който е регистрирано по ЗДДС лице.
Според изложеното в запитванетоОбщина Ане е регистрирано за целите на ДДС лице. В тази връзка е необходимо даимате предвид следното:
Условията за регистрация по ЗДДС са регламентирани в глава ІХ от същия, като разпоредбата на чл.96 урежда задължителната регистрация. На такаварегистрация подлежат данъчно задължените лица с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг отпоследните 12 последователни месеца преди текущия.
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от закона, всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира.
На основаниечл.3, ал.5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на местната власт, включително в случаите когато се събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, с изключение надоставките и дейностите, посочените в т.1 и 2 от същата разпоредба.
Предвид гореизложеното,в случай, че са налице условията, посочени в разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС за данъчно задължено лице Община Аще има право да се регистрира по избор по реда на чл. 100, ал. 1 от същия закон, освен ако не отговаря на условията за задължителна такава.
Процедуратаза получаване на становище за прилагане на чл.173 от законае уредена в чл. 107 от правилника за приложението му. Съгласно ал. 2 от същия член – регистрираното по закона лице – основен изпълнител по договора по ал. 3, т. 3, подава писмено искане за потвърждаване наличието на основание за прилагане на режима по чл. 173, ал. 1 от закона до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
В алинея 3 на чл. 107 от ППЗДДС е посочено какво трябва да съдържа искането, а именно:
1.наименование, дата на обнародване, дата на влизане в сила на международния договор,спогодба, споразумение, конвенция или др., в които е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект;
2.наименование на програмата или проекта, във връзка с които се осъществяват доставките, за които се иска потвърждаване на наличието на основанията за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона.
3.заверено от основния изпълнител копие на договора, сключен в изпълнение на програма или проект по т. 2, съгласно който данъчно задълженото лице е основен изпълнител, а възложител или получател е координиращият орган;
4.наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето – основен изпълнител по договора по т. 3;
5.наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер на координиращия орган по т. З, а когато същият е чуждестранно лице – наименование, седалище и адрес на управление.
Потвърждение, че са налице основания за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона, се изпраща от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, в 14-дневен срок от получаване на искането, съгласно чл. 107, ал. 4 от ППЗДДС.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да имате предвид следното:
За стоките и услугите, които се използват за извършване на доставки, свързани с изпълнение на посочения проект по Програма ФАР са приложими разпоредбите на глава седма “данъчен кредит“ на ЗДДС като се съобрази изключението по чл.173, ал.3 от ЗДДС. В същия е посочено, че ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по чл.173, ал.1 от ЗДДС.
Тъй като нормата на чл.173, ал.3 от ЗДДС е специална по отношение на лицата, ползващи режима на чл.173, то същите тези лица не следва да спазват ограниченията на чл.70 от закона. Следователно, за да сеупражни правото на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с доставки по чл.173, ал.1 от материалния закон, трябва да бъдат изпълнени условията на чл.69 от същия.
‘