Изх. № М-26-00-4
Дата: 02.02.2011 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 9;
КСО, чл. 6, ал. 2, т. 3;
ПЗР на КСО, § 22о;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 30.
Относно: Попълване на Сметка за изплатени суми при изплащане на възнаграждение за специализанти по договор за обучение за придобиване на специалност, когато лицето е във временна неработоспособност.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите по електронната поща и заведено с вх. № М-26-00-4/2011 г., отговаряме следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 9 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.
Договорите за обучение за придобиване на специалност не са трудови по смисъла на Кодекса на труда. В този смисъл е изразено становище на Министерство на труда и социалната политика /№ 20-19-6/14.09.2010 г./.
Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО преди намаляването им с разходи за дейността. За възнаграждението, получено по договор, сключен по реда на чл. 24, от Наредба № 34/2006 след 31 юли 2010 г. не са приложими разпоредбите на
чл. 4, ал. 3, точки 5 и 6 от КСО.
В месечния осигурителен доход се включват и възнагражденията, които осигурителите изплащат на специализантите на основание чл. 40, ал. 5 от КСО. На основание чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
От 1 юли 2010 г. е в сила § 22о от ПЗР на КСО. Съгласно т. 1 от тази разпоредба за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Възнаграждението по § 22о от ПЗР на КСО е също осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване.
От гледна точка на данъчното облагане следва да се има предвид, че договорите за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), не са сред посочените в § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и съответно не попадат в обхвата на трудовите правоотношения по смисъла на закона.
По смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, правоотношенията извън тези по т.26, 28 и 29 (трудови правоотношения; упражняване на занаят и на свободна професия),по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец, се считат за извънтрудови правоотношения. Съгласно чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто.
Лицата, които не са самоосигуряващи се лица, придобили доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължат авансов данък върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Когато платец на този доход е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му /чл. 43, ал. 1 и 4 от ЗДДФЛ/.
На основание чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се изчислява, като облагаемият доход по чл. 43, ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Внасянето на удържания данък от платеца на дохода се извършва до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан, съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ.
За удостоверяването на този доход и на удържания авансов данък, предприятието – платец издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода /чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ/. Видно от цитираните разпоредби, целта на „Сметката за изплатени суми” е да се определи облагаемия доход на лицето, а служебната бележка, която е част от утвърдения образец да удостовери размера на удържания върху този доход авансов данък.
Възнаграждението по § 22о от ПРЗ на КСО /за първите три дни от временната неработоспособност/ е необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ и не се включва на ред 1 от Сметката за изплатени суми. Нормативно признатите разходи на ред 2 се изчисляват на база на дохода, подлежащ на облагане, посочен на ред 1. На ред 5 осигурителят следва да посочи осигурителния доход на специализанта за месеца /включително и възнаграждението по § 22о от ПЗР на КСО/, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО. Това е необходимо, за да бъдат удържани дължимите осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице върху този осигурителен доход и да бъде определен дължимия авансов данък.
В годишен аспект доходите на специализантите по договорите за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, подлежат на деклариране в Приложение № 3 от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘