Изх. № М-26-00-22
Дата:23.06.2012 год.
ЗКПО, чл. 10;
ЗКПО, чл. 11;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 3.
Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка със закупено и предоставено на служителите униформено облекло.
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-26-00-22#2/19.04.2012 г., сте посочили, че „…” ООД е дружество, което е регистрирано по ЗДДС, с предмет на дейност – търговия със стоки. Ръководството на дружеството е взело решение да предостави безплатно униформено облекло на служителите и управителя, които работят в офиса и шоурума (където се осъществява основната част от търговската дейност), с изключение на тези служители, назначени като склададжии и сервизни работници. За изработката на облеклото е възложена поръчка на шивашко ателие. От друг доставчик ще бъдат закупени подходящи обувки към облеклото. Фактурите за облеклото и обувките ще бъдат издадени на дружеството, което ще ги заплати и впоследствие ще раздаде безплатно на определените със заповед служители. Всички служители са назначени на трудов договор, а управителят е с договор за управление и контрол.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Какво ще бъде данъчното третиране на разхода за закупеното облекло и обувки и дали същият ще бъде признат съгласно разпоредбите на ЗКПО?
2. Дружеството следва ли да изключи разходите за облекло от облагаемия доход на съответните служители предвид чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ?
3. Нужно ли е да бъдат оформени други документи освен заповед за раздаване на безплатното униформено облекло?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят осигурява на работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред, установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.
Условията и редът за осигуряване на работниците и служителите с безплатно работно и униформено облекло са определени в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло (НБРУО), приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г., обнародвана, ДВ, бр. 9 от 28 януари 2011 г. Според чл. 4 от НБРУО, униформено облекло се осигурява, когато при изпълнение на задълженията се налага отличаване на работниците и служителите от останалото население, както и с оглед дейността на предприятието. В чл. 5 от Наредбата е регламентирано счетоводното отчитане на работното и униформено облекло, където в ал. 1 е посочено, че това облекло е краткотраен актив на предприятието и се отчита като материали по установения ред до момента на предоставянето му на правоимащите работници и служители. На основание ал. 2 от същата норма, работното и униформеното облекло се изписва на разход в издръжката на предприятието след получаването му от работниците и служителите, като за срока на неговото износване може да се води оперативна (извънсчетоводна) отчетност.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, работодателят е задължен, след предвидените в разпоредбата предварителни консултации, писмено да определи:
1. работните места и видовете работа, за които осигурява униформено облекло;
2. работниците и служителите, които имат право на това облекло;
3. вида, характеристиките и отличителните знаци на облеклото;
4. срока на износване на униформеното облекло;
5. условията за ползване, включително почистването на облеклото.
Тези условия могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата.
С оглед цитираните разпоредби, определянето на вида на работно или униформено облекло зависи от неговото предназначение и се определя от работодателя – самостоятелно или с колективния трудов договор, когато е сключен такъв.
Следователно, когато даден работодател осигурява безплатно униформено облекло на работниците и служителите, с които е в трудови правоотношения, спазвайки изискванията на НБРУО, той действа в изпълнение на задължение, вменено му по силата на чл. 296 от КТ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО, където е посочено, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.
От изложената фактическа обстановка в запитването е видно, че решението на ръководството е да предостави униформено облекло и на управителя, с който е в облигационни, а не в трудови правоотношения по Кодекса на труда. Следователно разходите за униформено облекло на управителя, предоставени му безплатно за сметка на предприятието, са извън обхвата на разходите по чл. 11 от ЗКПО, тъй като КТ и НБРУО са приложими само за работодател и наетите от него работници и служители по трудово правоотношение (с трудов договор). В този случай, за да бъдат признати разходите за униформено облекло на управителя, те трябва да бъдат елемент от неговото възнаграждение, представляващи доход на физическото лице, който се облага при условията и по реда на ЗДДФЛ. При тази хипотеза въпросните разходи на предприятието ще се третират по реда на ЗКПО като разходи за възнаграждение на управителя, които са признати за данъчни цели.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставени при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. Предвид изложената фактическа обстановка и на основание цитираната разпоредба, доколкото униформеното облекло е предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт, стойността му няма да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения на служителите, на основание разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ.
По отношение на предоставеното униформено облекло на управителя на дружеството следва да се има предвид, че с НБРУО се определят условията и редът за осигуряване с безплатно работно и униформено облекло на работниците и служителите, които са в трудови правоотношения по КТ. Лицето, което е назначено за управител, видно от изложеното от Вас, е в облигационни отношения с дружеството, поради което в случая униформеното облекло не може да се смята за предоставено по реда на цитираната Наредба, т.е. не е отговаря на условието да е предоставено по реда на нормативен акт и съответно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 от ЗДДФЛ не може да намери приложение. Предвид това, на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, стойността на предоставеното униформено облекло представлява облагаем доход за лицето, който подлежи на облагане по реда на чл. 42 и
чл. 49 от ЗДДФЛ.
По третия поставен въпрос:
Документирането на стопанските операции следва да бъде съобразено с изискванията на чл. 10 от ЗКПО, на Закона за счетоводството и на разпоредбите на НБРУО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘